Асандж и шведската комедия от грешки

"На негово място отдавна да съм заминал дороволно за Швеция, за да изчистя името си", заяви преди две седмици бившият прокурор на Швеция Свен Ерик Ахерм, свидетелствал в полза на Асандж в процедурата по екстрадиране. Джулиан Асандж обаче не се вслушва в съвета. Напротив. Той е решен да продължи юридическата борба до последната възможна инстанция и отново ще изведе на преден план съзаклятническите теории, че всъщност той е борец за свобода на медиите и мненията, че това е политически процес, който цели неговото екстрадиране от Швеция в САЩ.

Асандж - жертва на заговор?

Дали Асандж сам си вярва? Или казано по друг начин - превърнал ли се е австралиецът в жертва на собствената си мания за преследване, или само се преструва, че си вярва? Аргументи, като този за политически процес срещу бореца за свобода на мненията, явно са изсмукани от пръстите и се чуха само пред сградата на съда, пред камерите и микрофоните на световните медии. В съдебната зала тези аргумиенти не играят никаква роля.

Естествено Асандж има врагове, особено в САЩ, където го смятат за държавен враг номер едно, публикувал нелицеприятни документи на димломатическите среди. Самата публикация на дипломатическата поща беше спорна, но сама по себе си не подлежи на наказателно преследване. Най-малко пък в САЩ, в чиято конституция е залегнала свободата на печата и мнението. Дори ако страховете на Асандж са разбираеми, нищо, ама абсолютно нищо не говори в полза на тезата, че в хода на екстрадирането му в Швеция, ще бъде предаден на САЩ. Това постанови и британският съд.

В процеса става дума най-вече за сексуалнен тормоз. Джулиан Асандж твърди че в нищо не е виновен, всичко се е случило със съгласието на двете шведки. Възможно е, но те от своя страна твърдят обратното. В свой интерес Асандж би трябвало да се представи пред шведски съдия. Затова има и европейска заповед за арест.

Честен процес, въпреки грешките

В Швеция Асандж не е заплашен от нечестен процес. Въпреки че шведските следователи са работили през пръсти и по този начин сами са навредили на реномето си. По същите обвинения Джулиан Асандж вече се е явявал в полицията и две прокурорки са прекратили разследването, тъй като обвиненията са били незначителни. Едва третата прокурорка-феминистка смята, че обвиненията са тежки.

В това време обаче Асандж се е изпарил. Следва първата заповед за арест, която от формална гледна точка е некоректна. След това и втора. В шведската прокуратура явно лявата ръка не знае какво прави дясната и правителственият шеф се принуди на обяснява правовата държава.

Цялата тази история може да се обясни единствено със неспособност, а не със злонамереност. Вярва ли изобщо някой, че след всичките неудобства Швеция ще си позволи и най-малкия провал? Асандж трябва с гордо вдигната глава да се отправи към Швеция. В един процес той би могъл само да спечели. Освен ако не се окаже, че е виновен.