1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ароматните "измамници"

9 ноември 2011

Човешкият мозък е най-комплексно действащият компютър. Но и той може да бъде "излъган" относително лесно. Някои добавени аромати могат да помогнат за намаляването на солта или захарта в храната ни.

https://p.dw.com/p/137Wv
Изкушаващ ароматСнимка: picture-alliance / chromorange

Лекарите и диетолозите от години предупреждават да се внимава с консумираните количества сол и захар. Известно е, че това води до повишено кръвно налягане, наднормено тегло, диабет и куп други заболявания. Как обаче сладкото да стане по-малко сладко, а соленото - по-малко солено, без това да се отрази на качеството на вкуса, респективно - на потребителското търсене?

Тясната връзка между мириса и вкуса е известна отдавна: "Всеки знае, че при хрема човек почти не е в състояние да усети вкуса на храната - поради влошеното обоняние", казва Томас Хумел от университета в Дрезден. Хумел е автор на специално проучване, изследвало въпроса дали връзката между обоняние и вкус не би могла да се използва и в обратна посока - т.е. богатството на аромати да замести сравнително по-скромния вкус на дадена храна.

Dr. August Oetker KG, Pudding Vanille m Sosse und Erdbeeren
Ако има повече аромат, може да се мине с по-малко захарСнимка: Dr. August Oetker KG

Ароматите са като субтитрите

Участниците в проучването трябвало да опитат течности с различни по интензивност аромати на ягоди и на бекон. Резултатът: вкусът на сладко или солено се усещал два пъти по-интензивно, когато е придружен от подходящия аромат, макар съдържанието на сол или захар да било намалено. Учените сравняват ефекта с филмовите субтитри, към които се прибягва само тогава, когато качеството на звука не е добро.

Изследванията на мозъка разкриват как функционира всичко това: информацията от усещаните аромати се преработва от онези сектори на мозъка, които отговарят за връзката между вкус и мирис, и то още преди в мозъка да са постъпили самите вкусови усещания.

Все пак вкусът не отстъпва на заден план - участниците в споменатото проучване били на мнение, че ароматизираната с ягоди течност е и по-сладка, и по-вкусна. Докато миризливият солен разтвор бил възприеман като по-интензивен, но и по-неприятен на вкус.

Макар хората да обичат да ядат солено, те относително рядко пият солени напитки. Това означава, че "номерът" със солта би могъл да мине по-скоро при твърдите храни. Промишлеността обаче надали ще реши този проблем лесно - тъй като възприемането на този вид продукти от страна на потребителите трудно би могло да се предскаже.

Süßwarenmesse in Köln
Колко сладко да е сладкото?Снимка: Benjamin Wüst

Триковете на хранителната промишленост

Поради тази причина паралелно се търсят различни начини за намаляване на съдържанието на сол и захар в храните. Екипът на Томас Хумел от Дрезден отбелязва сериозни успехи с приложението на концентриран сок от лук като заместител на солта, както и на плодови аромати, заместващи захарта.

Но подобни технологични опити се натъкват и на критика. Зилке Швартау от Дружеството за защита на потребителите в Хамбург изтъква, че приложението на различни ароматизатори и днес е твърде голямо. Изкуствено създадените вкусове могат излишно да стимулират апетита и да доведат до приемането на храни с по-високо енергийно съдържание, което пък може да се отрази отрицателно на здравето.

Затова вместо да се търсят заместители на солта, е по-добре да се обозначи точно количеството сол в продуктите. За това апелират защитниците на потребителските права. Което би било възможно и без прекомерни технически нововъведения, както сочи примерът на Великобритания. Там много фирми понижили нивата на сол в продуктите си, намалявайки съдържанието стъпка по стъпка.

АГ, ДПА, ШпО, НШ, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми