Аню Ангелов: Изтребителите нямат нищо общо с щита

С какви впечатления приключвате посещението си във Вашингтон?

„Оценявам моето първо посещение в САЩ като успешно. Срещите бяха на високо равнище, срещнахме се с министъра на отбраната Робърт Гейтс, който отдели повече от предвиденото време за нашата среща. Обсъдихме много интересни въпроси, най-вече се съгласихме за необходимостта от развиване и изпълване със съдържание на стратегическото ни партньорство. Аз съм много доволен от организацията на самото посещение и от самите разговори, от тяхното съдържание.”

Имахте широк спектър от срещи: в Пентагона, Държавния департамент, Съвета за национална сигурност, Сената, Камарата на представителите, военните командвания в Съфолк, Университета по отбраната. Т.е. приеха Ви на много повече места, отколкото е типично за програмата на една визита. Как интерпретирате това?

„Мисля, че можем да го четем само по един начин: че американската страна проявява интерес към това посещение и има въпроси, които все още са открити и трябва да се решават - както с Департамента по отбраната, така и с Държавния департамент.”

От какъв характер са тези въпроси?

„Главно се постигна определена яснота по отношение на намеренията на САЩ да продължават да развиват съвместните съоръжения в България - повече използване на тези съоръжения, използването им за повече учения с участието не само на американски и на български военни подразделения, но и с участието на страните от региона. Има една идея, която обсъдихме с Робърт Гейтс, а именно съоръженията да се превърнат в натовски център за подготовка на екипи за обучение и свръзка, които са много нужни в изпълнението на новата стратегия на НАТО по отношение на мисията на ИСАФ в Афганистан.”

На фона на влошените напоследък отношения между САЩ и Турция смятате ли, че САЩ започват да се приближават повече към България и Румъния?

„Не мисля. Както бях убеждаван по време на посещението ми, Турция е и остава стратегически партньор на САЩ във военната област. Не бих казал, че отношенията са влошени. Може би има известно излизане от нормалните отношения, както заради гласуването на резолюцията в Съвета за сигурност относно иранската ядрена програма и съответните санкции, така и заради нарасналото напрежение между Турция и Израел.

На мен ми се струва, че те се отнасят деликатно и внимателно към този въпрос. Това устройва изцяло и нашата държава, ние също искаме да имаме един надежден партньор и съюзник на южната ни граница.

Не мисля, че заради влошаване на отношенията с Турция САЩ обръщат сега повече внимание на България и Румъния. Считам, че няма някакво особено преместване на центъра на внимание от Турция върху България и Румъния. Ние никога не можем да очакваме такова преместване с оглед на това какво представляват за САЩ Турция и нейните въоръжени сили.”

Вие разговаряхте с американската администрация и за ПРО. Има ли някакви конкретни планове, които засягат България?

„Моята задача беше да уверя американската страна, че българското правителство и Министерство на отбраната ще подкрепят изцяло едно бъдещо решение за превръщането на противоракетната отбрана в ключова мисия на НАТО за следващите 10 години. Освен това уверих нашите американски домакини, че сме готови да обсъждаме различни варианти на нашето участие и принос в създаването на тази система на НАТО в Европа, включително и на основата на конкретни преговори.

Няма напредък по отношение на това непосредствено да започнат някакви преговори. Вероятно се очаква решението на НАТО в Лисабон. След това ще се пристъпи към техническите параметри на самата система, къде трябва да бъдат разположени нейните елементи, в това число и американски елементи по силата на новия фазиран адаптиран подход на САЩ. Така че нещата предстоят. Ние получихме уверението на американската страна в лицето на г-жа Елън Таушър, че България е изключително надежден съюзник на САЩ и, ако това се налага, Вашингтон ще се обърне към нас.”

Бихте ли коментирали разговорите си за многоцелевите изтребители?

„Във връзка с моето искане да се възобнови процесът на оценка на възможността да ни бъдат предоставени втора ръка самолети Ф-16, някои медии в България го окачествиха едва ли не като сделка, т.е. ние приемаме елементи от противоракетната отбрана, а те ни дават Ф-16. Такова нещо няма. Няма такава връзка, това са две съвършено отделни писти, по които върви нашето сътрудничество в бъдеще.”

А как изглежда това бъдеще?

„Ясно като синьото небе. Ние сме положили здрава основа чрез споразумението за сътрудничество в областта на отбраната, то може само да се разширява, да придобива повече конкретика и повече различни форми.”