Ангелът на бедните

Стават ли още чудеса? Не винаги и не толкова често, колкото ни се иска. И не всички чудеса биват признати като такива. Въпреки това на Ватикана му стигат едно-две чудеса, за да обяви някого за светец. На католическата църква все още ѝ е трудно да обяви за чудо случки, които не могат да бъдат обяснени с научни методи и са свързани с молитви, отправени към умрял човек. Изглежда в случая с Майка Тереза католическата църква е убедена, че монахинята, посветила живота си на бедните и най-бедните, е била в състояние да върши чудеса.

Две признати чудеса

Още през 2003 година, само шест години след смъртта ѝ, папа Йоан Павел Втори обяви Майка Тереза за блажена. Причина за това стана случаят с една индийка. Тя твърдеше, че се излекувала от рак, като отправяла молитви към Майка Тереза и носела благословен от нея амулет. Въпреки съмненията на лекарите, Ватиканът призна това за чудо. През декември 2015 година папа Франциск обяви че ще ускори канонизирането на Майка Тереза и заяви, че монахинята е извършила две истински чудеса преди да почине през 1997 година. А това според канона на каторическата църква дава правото един човек да бъде обявен за свят. Второто чудо на Майка Тереза е необяснимото от медицинска гледна точка изцеляване на един мъж в Бразилия от множество тумори. Неговите близки отправили молитви за помощ към Майка Тереза.

Монахинята с одеждите на бедните

Майка Тереза е родена като Агнес Гондже Бояджиу на 26 август 1910 година в Скопие в заможно албанско семейство. Родителите ѝ я възпитават в строг католически дух. На 17 години Агнес Гондже напуска родината си и става мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето в Ирландия. Малко по-късно пътува за първи път до Индия. По време на едно от многобройните ѝ пътувания до милионния град Калкута (днешна Колката) тя усеща Божието призвание да помага на бедните. Едва две години по-късно получава разрешение от папа Пий XII да напусне ордена, без да губи статута си на монахиня.

През 1950 година тя основава ордена "Мисионери на любовта към ближния", който е признат от Ватикана. Майка Тереза се грижи в ордена особено много за умиращи, сираци и болни. Сградата, наречена от Майка Тереза "Калигат", в която монахините и доброволците обгрижват умиращите, се намира близо до храма на богиня Кали. Това е вдъхващата най-голяма страхопочит богиня на индусите. Богиня Кали притежава силата да дава и отнема живот. От основаването на ордена "Мисионери на милосърдието" в сградата прекарват последните си дни над 45 000 души. "Смъртта е най- висшето развитие на човешкия живот, защото когато човек умира в мир с Бога, той е постигнал най-висшето си развитие", казва Майка Тереза.

Капка в морето

Скоро от западните страни започват да пристигат щедри дарения за работата на Майка Тереза с нуждаещите се. Монахинята обаче никога не е смятала себе си за социална работничка. Тя действа по религиозни убеждения в името на Христос и винаги подчертава, че "молитвата е призвание, а не работа". След "Калигат" Майка Тереза основава и други подобни хосписи, за да помага на нуждаещите се. Но в Калкута, където милиони хора живеят в гета и над 500 000 са бездомни, нейната дейност е като капка в морето. Въпреки това Майка Тереза продължава да работи неуморно в полза на бедните и най-бедните. През 1979 година тя е удостоена с Нобеловата награда за мир.

Оспорваната светица

Майка Тереза обаче е не само почитана. Неведнъж тя е била обвинявана в лицемерие и мошеничество. Мнозина я критикуват остро, защото тя отказва да дава на страдащите обезболяващи средства. Френско научно списание цитира майка Тереза с думите: "Прекрасно нещо е да наблюдаваш как хората понасят съдбата си. Те страдат като Исус Христос на кръста и така се доближават до него". Един от основните критици на майка Тереза е британско-американският писател Кристофър Хитчънс, който я нарича "ангел на преизподнята".

Майка Тереза умира през 1997 година на 87 годишна възраст. И до днес албанци и македонци спорят дали тя е албанка, или македонка. И двете страни са издигнали паметници в нейна чест. Днес орденът "Мисионери на милосърдието" има 600 хосписа в над 100 държави по света и към него принадлежат над 5 000 монахини.