Акции от Дойче Бан? Не, мерси.

Случай първи. Купуваме билети по интернет. Продавачът кой знае защо ги изпраща по пощата. Те не пристигат. Горещата телефонна линия съветва да купим нови билети на гишето, а после да осребрим неизползваните. Това се оказва невъзможно, защото влакът е само с резервации, а местата са свършили. Добре, но нали едно от местата е наше, купено по интернет? Много съжалявам, казва жената на гишето, но по интернет продава друга фирма. Ами обадете й се, за да потвърди резервацията. Много съжалявам, не може. Влакът се изнизва пред очите ни. Билетите по пощата пристигат на другия ден. На всичкото отгоре, издадени са не от гарата, която сме поръчали, а от съвсем друго място. Налагат се още две посещения на милата служителка от гишето, за да си набавим печати за цялата галиматия,

та дано някой ни върне парите …

Случай втори. Международният експрес за летището във Франкфурт просто не пристига. В последния момент (еднократно и само на немски) на перона съобщават, че е отменен. Следват трескави пътувания с такси до съседни възможни гари, всичко напразно. Билетът за влака изгаря, самолетният билет от Франкфурт през Любляна за Скопие – също. Общи загуби: един ден и стотици евро, да не говорим за провалените делови срещи. От Дойче Бан само вдигат рамене.

Вчера в служебната ми поща – луксозна брошура на Дойче Бан. Самохвалство велико. За 2007 година – оборот 31 милиарда евро, печалба – близо 4 милиарда. 2000 дъщерни фирми в 130 държави по света, 240 000 служители. И тъй нататък. Работата е в това, че концернът излиза на борсата, и то точно в момента, когато тя се тресе от гигантската глобална криза. Една четвърт от германските железници ще бъдат приватизирани, а потенциалните инвеститори анализират внимателно цифрите. Които наглед са прекрасни – кой няма да си купи акции от такова процъфтяващо предприятие? В Германия обаче

частичната приватизация на Дойче Бан се гледа под дебела и много критична лупа

Като се започне от въпроса дали такива стратегически важни браншове, такива насъщни за хората услуги наистина ще бъдат по-ефективни в частни ръце. Мине се през деликатния проблем със собствеността върху самата железопътна мрежа и се стигне до печалбите и цените на билетите. Защото – виж баналните истории по-горе – милиардите печалба на концерна се трупат за сметка на съкратени работни места и орязани услуги, за сметка на закъснения и хаос, за сметка на стреса и загубите, които е принуден да понася средностатистическият клиент.

Между другото, Дойче Бан се опита да въведе специална такса от няколко евро, ако си купуваш билета не по интернет, а на гишето. Вдигна се вой, опитът се провали, а онези, които са си купували билет по интернет и са го чакали като Михаля по пощата, се чудят и маят на железничарската наглост.