Австрия и председателството на ЕС

Кореспондентката ни във Виена, Юлия Дамянова, разговаря с австрийския държавен секретар по въпросите на външната политика, Ханс Винклер, за позицията на Австрия относно предстоящото ново разширяване на Европейския съюз.

Д-р Винклер, в последно време зачестиха критиките срещу размера на организираната престъпност и корупцията в България и неспособността на българските властите да се справят с тези два проблема. Доколко това ще се отрази на готовността за приемане на страната в Европейския съюз?

Знаете, че Европейската комисия, която непрекъснато следи развитието на нещата в двете кандидат-членки - България и Румъния, е установила, че има още неразрешени въпроси. В това отношение, както в България, така и, между впрочем, в Румъния, главите вътрешна сигурност и правосъдие са сред най-важните проблеми. По тези две глави има още работа, преди всичко по отношение на корупцията. Тук, от една страна, става въпрос за приемането на съответните закони - и работата в това отношение напредва добре. От друга страна, обаче, е важно как се прилагат тези закони. В интерес на Европа и особено на Австрия, която също се намира в този регион, е добрата организация и контролът на външната граница на Европейския съюз. Важни са въпросите за миграцията, за общата стратегия срещу нелегалната имиграция и, разбира се, да се попречи на престъпни банди да пътуват към Западна Европа.

Смятате ли че България ще може да стане надеждна външна граница на Европейския съюз?

България трябва да направи всичко възможно, за да стане такава. Това е едно от условията за членство на страната в Европейския съюз. Съвместно с европейските си партньори, страната трябва да разработи програми за сътрудничество, за да може тази външна граница да бъде контролирана ефективно и да бъде спряно просмукването на нелегални имигранти и престъпници на Запад.

В този ред на мисли, смятате ли че България ще е готова за членство още през 2007 година или 2008 е по-реалистичната дата?

Това е все още в ръцете на самата България – да изпълни всички все още неизпълнени задължения. И ако тя се справи с тази задача, разбира се, че съществува възможността – и на това се надяваме самите ние, България да бъде приета за член на Европейския съюз още на 1 януари 2007 година.

Последните социологически проучвания показват, че австрийците са настроени много негативно срещу приемането на България и Румъния в Евросъюза. В същото време обаче Австрия е една от страните, които извличат най-големи икономически изгоди от разширяването на Изток. На какво се дължи този парадокс?

Част от проблема тук е и загрижеността за работните места. Австрийците се безпокоят, че предимно малки и средни фирми от граничните региони могат да се преместят в съседни страни, заради по-ниските заплати и разходи за работна ръка там и това ще доведе до намаляване на работните места в самата Австрия. Когато слуша, че експортът на Австрия расте, че концерни като петролният гигант ОMV и големите банки са постигнали добри печалби, обикновенния австриец вероятно си казва: “Това е чудесно, но аз въпреки това сигурно ще си загубя работата.”

Австрия има силни икономически и политически интереси на Балканите. Чувства ли се страната отново като закрилник на балканските държави, този път пред Европейския Съюз?

Разбира се, че не. Времето на хегемониалните сили вече, слава богу, е отминало. Днес живеем в една Европа на равнопоставените страни-членки. Така и трябва да бъде. Една държава не може да бъде закрилник на друга държава. Австрия не желае да изпълнява такава роля, не се опитва да играе такава роля и не би могла да играе такава роля.

Австрия се застъпва силно за приемането и на Македония в Европейския Съюз. Защо?

Имаме интерес от интеграцията в европейските структури не само на Македония, но и от европейска перспектива за останалите страни в региона. За Европа е много важно в тази част на континента да има стабилност. България е също в този регион и може, съвместно с Австрия, като член на Европейския съюз да допринесе за стабилността в Европа като цяло и по-конкретно – за стабилност в Западните Балкани и Югоизточна Европа. Ние разчитаме на България за това.