1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо в Азия има толкова много боклук от Европа

Ено Хинц
22 април 2024

Нелегалната търговия с отпадъци, които се внасят от Европа в Югоизточна Азия, е печеливш бизнес. За търговците рисковете са минимални. Но щетите за природата и хората са огромни.

https://p.dw.com/p/4f31I
В Индонезия: хартиени отпадци, смесени с пластмаса, пред фабрика за изгаряне на боклук
В Индонезия редовно се внасят хартиени отпадци, смесени с пластмасаСнимка: Yuyun Ismawati/2024

Малайзия, Виетнам, Тайланд и други страни в Югоизточна Азия са принудени да се борят срещу нелегален внос на отпадъци от индустриалните държави, включително и от Европа.

В доклад на ООН се описва бизнеса с боклука и пътят на отпадъците от Европа до Азия. Според него криминални играчи използвали дупки в законите и легалните предприемачески структури, за да въртят търговия с отпадъците. Това е едно от най-сериозните престъпления срещу околната среда в момента. А в момента наказания са безобидни. 

Европейската комисия смята за незаконни между 15 и 30 процента от износа на европейски боклук. Нелегалните приходи от този бизнес годишно възлизат на милиарди евро. Според цитирания доклад на ООН в периода 2017-2022 година държавите от АСЕАН са внесли над 100 милиона тона метални, хартиени и пластмасови отпадъци на стойност 50 милиарда долара.

В световен мащаб търговията с отпадъци сериозно се промени през последните години - особено, след като през 2018 Китай взе мерки за спиране на нежелателния внос на отпадъци. В резултат от това те се пренасочиха към Югоизточна Азия.

Как Индонезия се превърна в сметището на Европа

Така държави като Индонезия станаха желана дестинация както за законни, така и за незаконни отпадъци. От 2018 година насам в Индонезия пристигат хартиени и пластмасови отпадъци най-вече от западноевропейски държави, съобщава статистическата служба на страната. Но хартиените отпадъци често пъти са смесени с пластмаса, а това създава сериозна опасност за природата и за здравето, особено на острови като Ява и Суматра. Защото при изгарянето на пластмасови отпадъци се отделят опасни химикали в силна концентрациия, които в крайна сметка попадат в хранителната верига на хората. По селата отровният дим и отровената храна причинява заболявания на горните дихателни пътища и на храносмилането - та чак до ракови заболявания. Често пъти хората са принудени да напускат родните си места.

Въпреки отрицателните последствия за човешкото здраве и за природата износът на отпадъци към Югоизточна Азия продължава да бъде много печеливш бизнес, на който не се обръща сериозно внимание.

Италианската криминоложка Серена Фаварин обяснява, че идеята е да се изнасят отпадъци към държави, в които правилата не са толкови строги, а наказанията с по-ниски. В редица страни нелегалната търговия с отпадъци не попада под ударите наказателното право - това е гражданско-правна тема. Дори когато законът е многократно нарушен, наказанията пак са леки, а така бизнесът става много привлекателен.

Какво може да се направи?

Ето защо в Азия и в Европа както отделни държави, така и международни правоприлагащи органи се опитват да запушат пролуките, през които се провират престъпните контрабандисти на боклук.

"Важно е да се подсили международното сътрудничество и да се хармонизират правилата в различните държави", казва в тази връзка Фаварин. Според нея тъкмо това ще улесни преследването и наказването на престъпниците.

В момента ЕС преработва своите правила, за да ограничи проблематичния износ на отпадъци. Новите правила вероятно ще бъдат приети в края на април.

В защита на природата могат да бъдат впрегнати и новите технологии. Серена Фаварин обяснява: "Чрез дронове или сателити може да се локализират големи сметища или други струпвания на отпадъци. Пак с тяхна помощ можем да идентифицираме нелегални сметища и изгаряне на отпадъци в защитени територии."

***

Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата