1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Военно обучение в училище - от това ли имат нужда децата

Йоанна Елми
4 май 2023

Не липсата на патриотизъм е сред първите проблеми на българското образование, а отсъствието на функционална и математическа грамотност и на критично мислене. Йоанна Елми за часовете по военно обучение в училище:

https://p.dw.com/p/4Qp2X
Часове по военно обучение се въвеждат за учениците от 10-и и 11-и клас
Часове по военно обучение се въвеждат за учениците от 10-и и 11-и класСнимка: BGNES

Военното обучение в училищата е само върхът на айсберга, казва Нели Колева, ръководителка на екип "Стратегически партньорства" в организацията "Заедно в час". Според нея приетата преди дни наредба за военно обучение за учениците от 10-и и 11-и клас не е големият проблем.

"Патриотичните" програми са по-скоро симптом за липса на прозрачност в процеса на вземане на решения за образованието, както и липсата на механизми за оценка дали дадено решение отговаря на нуждите на българските деца. Подобна позиция изразиха по-рано тази година и от организациите "Национална мрежа за децата" и "Асоциация Родители".

За военното обучение

Приетата Наредба за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на отечеството трябва да влезе в сила от учебната 2023/2024 година, а обучението ще се провежда в часа на класа за общо 10 учебни часа – по 5 часа всяка година. Новата наредба замества и досега съществуващото подобно обучение, провеждано в 9-и и 10-и клас.

През февруари т.г. проектът бе внесен от служебните министри на отбраната Димитър Стоянов и на образованието Сашо Пенов. Димитър Стоянов е считан за "дясната ръка на Румен Радев" и е бивш негов главен секретар, а Сашо Пенов е професор по финансово и данъчно право и дългогодишен съветник на Георги Първанов. По думите на Нели Колева под неговото управление МОН изцяло е прекъснало диалога с гражданския сектор и бизнеса, без да взима предвид експертните предложения за подобрение в образованието. "В резултат стратегическото програмиране се извършва по един и същ начин, който до момента не е довел до резултати", казва тя.

Карикатура от Сергей Елкин
Карикатура от Сергей Елкин

Новата наредба е мотивирана с административен жаргон и синхронизация с други нормативни актове. Пенов и Стоянов посочват, че "ако не бъде въведена нова форма за подготовка на българските граждани за защита на отечеството в изпълнение на конституционните разпоредби, в бъдещ период от време (след 10 – 15 г.) въоръжените сили в частност и Република България в цялост няма да разполагат с подготвени български граждани, които да бъдат използвани за комплектоване на военни формирования за военно време".

Как възпитаваме "родолюбие"?

Колкото до гимназистите, очакваният резултат от военното обучение e "да допринесе за формиране на ценности и нагласи за родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към страната". Не е изяснено каква е връзката на военното обучение с изброените ценности и защо например те не могат да се изградят в час по гражданско образование. Един от ключовите елементи – материалите, с които ще учат учениците – се споменава мимоходом. Според наредбата се очаква учебните пособия да се изготвят от Националния военен университет "Васил Левски", като не е предоставен анализ за ефективността на използваните досега пособия, нито достъп до предишни подобни издания. Според Нели Колева това е честа практика в МОН. "Процесът на създаване на програмите е непрозрачен. Няма оценка на нуждите, оценка на въздействието на направеното до момента. Не се залагат индикатори за резултат и никой не носи отговорност за това те да бъдат успешни. Това е и причината, въпреки огромния инвестиран финансов ресурс, да няма никакви резултати на ниво образователна система", казва тя. 

Две други "патриотични" програми - "Неразказаните истории на българите" и "България-образователни маршрути" - са насочени съответно към българите в чужбина и ученето извън училище. Но МОН спира финансиране по две много важни линии: първата помага да се осигури присъствието на учениците в училище изобщо, а втората – учениците да се ориентират в кариерния си път.

За сметка на това се въвежда национална програма "Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия". Тя вече е била провеждана през 2021 г. и според МОН се радва на "голям интерес от страна на учениците". Отново обаче очевидно се очаква да приемем това на честна дума – няма никакви обективни данни за резултатите, които са постигнали. Работя с десетки училища в цялата страна от 12 години и досега нито веднъж липсата на познания за историята на българската армия не е била цитирана като проблем номер едно на учителите и директорите, казва Колева.

Хиляди извън училище

Според доклад на МОН от юли 2021 г. до 25% от децата и учениците в България са в риск от отпадане от образователната система. "Образователните медиатори са хората, които работят на терен с такива семейства и деца. По-малко от две години след публикуването на доклада МОН решава да прекрати програмата "Подкрепа за образователните медиатори". Това вероятно ще остави без заетост поне половината медиатори и социални работници. И според Нели Колева ще прекъсне връзката на хиляди деца с училището.

Йоанна Елми
Йоанна ЕлмиСнимка: privat

МОН спира и програмата "Бизнесът преподава", която работи за запознаването на учениците с възможностите на различните професии. За Колева решението на служебния екип в министерството е изненадващо "предвид честите сигнали на работодателите, че образованието не подготвя учениците за съвременните изисквания на пазара на труда, още по-малко за близкото бъдеще, което ще изглежда съвсем различно заради технологичното развитие."

"Нямам нищо против която и да е било програма, включително 'Неразказаните истории на българите' и 'България – образователни маршрути'. Готова съм да приема и че те, при определени условия, биха могли да бъдат смислени и полезни. За да се случи това обаче, бих искала да видя как точно се планират тези три програми (подплатени с 15 милиона лева от нашите данъци), за да се справим с най-спешните проблеми пред българското образование. Те не са липсата на патриотизъм, а на функционална грамотност, критично мислене и математическа грамотност", казва Колева.

Въпросите остават – родолюбието, което една добре работеща образователна система би създавала като страничен продукт и без специални усилия, е чудесен параван, зад който да се скрие кризата в българското гимназиално образование. Особено във времена на политически национализъм. Доколко обаче това работи в полза на българските деца? За съжаление данните, които биха ни показали това, не са публични. Ако изобщо ги има. 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми