Сравнявали са го с Рим: изчезналият град Рунгхолт

През януари 1362 г. страшна буря опустошила крайбрежието на Северна Фризия. Гигантски вълни скъсали дигите и предизвикали потоп, който буквално погълнал селището Рунгхолт и редица други по-малки населени места в седем крайбрежни общини.

Рунгхолт бил процъфтяващ град, чието богатство мнозина сравнявали с това на Рим. Потъването му било възприето като божие наказание заради порочния начин на живот на неговите жители, тяхната арогантност и грехове, сред които и богохулство. Постепенно изчезналият град се превърнал в мистично място, което някои наричат "Атлантида на Северно море".

В началото на 20-и век археолозите откриват следи от него, а преди една година изследователи успяват да различат в тинята и очертанията на средновековна църква, която е била с размери 40 на 15 метра и побирала много богомолци.

Морето поглъща града

На мястото, където днес се намира Северно море, някога европейският континент е бил свързан с Британските острови. Покачването на морското равнище, ураганите и потъващите седиментни пластове са променили драматично бреговата линия на Северно море, а хората са били принудени да се оттеглят все по-навътре към сушата и по-далеч от морето.

Не минавал дълъг период от време, в който там да не се стига до тежки наводнения, хиляди се удавили. Където някога е имало плодородни пасища, днес над морето са останали само няколко острова.

Следи от живот

Само на около половин метър под най-горния слой на крайбрежните вати цветът на почвата се променя от сиво към червено. Смята се, че това са основите на някогашната църква.

Екипът от учени се опитва да извлече от оскъдните материали максимална информация за селището. Пред ДВ геофизикът Денис Вилкен от университета в Кил казва: "Стържем последните късчета информация, които можем да извлечем - в буквалния смисъл на думата".

За археолозите блатистата почва на Ваденско море, която е смесица от тиня и пясък, е особено ценна заради способностите ѝ за консервация. "Това, което виждаме тук, е част от средновековен културен ландшафт, който е застинал, така да се каже", казва Бенте Свен Майхчак от университета "Кристиан Албрехт" в Кил. На повърхността подобни обекти не могат да се съхранят толкова дълго време, допълва той. "Но тук те са се запазили, имаме нещо като замразена снимка", обяснява Майхчак.

Екипът изследва площ от над десет квадратни километра в блатистите полета. Със специални уреди учените са успели да открият десетки средновековни могили с жилища, каквито и до днес съществуват на островите Халиген. Открити са също така дренажни системи, дига и пристанище.

Колко голямо е било средновековното селище?

След опустошителната буря през януари 1362 г. летописецът Антон Хаймрайх съобщава за 21 скъсани диги по северното фризийско крайбрежие. 100 000 души били загубили живота си, твърди той. Това число вероятно е силно преувеличено.

"Представата за град с 2000 или повече жители е просто глупост", твърди археологът Майхчак. Все пак говорим за жилища върху могила сред блатиста местност. Откритите дотук находки говорят, че по-скоро там са живели около 1000 души, добавя той.

Майхчак смята още, че мочурището е било изчистено, пресушено и превърнато в земеделска земя. А разкритата църква вероятно се е намирала в центъра на селището.

Оживен търговски център

Въпреки че вероятно не е имало обособен градски център, селището е приемало пътници и търговци от далечни региони. В тинята са открити не само местни артефакти, но и предмети от по-далечни краища.

"Намерихме малки тежести и колички. Това означава, че тук е кипяла търговия. Постепенно добиваме представа за размерите", обяснява археологът Рут Бланкенфелд от Центъра за балтийска и скандинавска археология.

Въпреки че бурята от 1362 г. унищожава голяма част от Рунгхолт, градът не е изчезнал мигновено в морето. Напротив - хората постепенно са се изтеглили от селището в посока към сушата, добавя той.

На някои места жителите на Рунгхолт са успели да затворят пролуките в дигите след опустошителното наводнение, но в други случаи не са успели. А  със своята дейност местните хора дори неволно са спомогнали за потъването на града - седиментни проби сочат, че земята е била вдълбана, вероятно заради добив на торф. С което максимално са улеснили вълните, обяснява Хана Хадлер, географ от университета "Йоханес Гутенберг" в Майнц.

***

Вижте и тази галерия: