"Словашкият парадокс": на какво се дължи?

"При опити за бягство от социалистическа Чехословакия са умрели най-малко 280 души. Днес без проблеми можем да пътуваме из цяла Европа. Само благодарение на членството ни в Европейския съюз. Нека не забравям това", казва Марек Мах. Заедно с организацията си "Младите срещу фашизма" младият активист се опитва да мотивира повече словаци да отидат до урните.

"Не е непременно знак на недоволство"

"От една страна е вярно, че Словакия, за съжаление, е сред държавите, които имат най-ниската избирателна активност на европейски избори", обяснява той пред АРД. "От друга, забелязваме, че в последните години активността расте на всички избори - включително сред младите."

На последните избори за Европейския парламент (ЕП) през 2019 година в Словакия участват 23 процента от имащите право на глас. Преди десет години обаче са едва 13 на сто - исторически нисък интерес за целия ЕС. 

Рихард Сулик от опозиционната партия "Свобода и солидарност" има обяснение за ниския интерес към гласуването: "Хората не странят от изборите и защото няма от какво да се оплачат. Това не е непременно знак за недоволство."

Всъщност в Словакия има и недоволство, насочено към Брюксел, отбелязва АРД. Например за миграционната политиката и Зелената сделка. Много граждани на страната също така очакват по-голям икономически подем 20 години след присъединяването към Общността.

"Словашкият парадокс"

И все пак - като цяло над 50% от словаците казват, че имат доверие в Европейския съюз, сочат данните на "Евробарометър". Но защо тогава не гласуват за своите представители в Брюксел и Страсбург? Бившият външен министър Мирослав Лайчак отговаря така: "Това се нарича словашкия парадокс. Някак си не успяхме да обясним на нашите граждани, че 13 или 14 членове на ЕП могат да имат значение. Те имат усещането, че техният глас няма никакво влияние върху работата на парламента."

Федор Блашчак посочва друг аспект на проблема: "Още с влизането в Европейския съюз, много политици приеха двойствена реторика, в която винят Брюксел за всичко лошо в Словакия." И това, разбира се, води до последици - не само за антиевропейските партии, но и за всички останали.

На предстоящите европейски избори в Словакия избирателната активност може да се покачи допълнително. Причината е, че гласуването се възприема и като референдум за вътрешната политика, коментира Мариане Алвайс от АРД. Доскоро най-голямата опозиционна партия - "Прогресивна Словакия" - имаше големи шансове да е първа. Но след атентата срещу проруския премиер Роберт Фицо, картите са пренаредени, защото неговата партия СМЕР има шанс да получи допълнителна подкрепа. Същото важи и за крайната десница.