Съдбата на децата от Силампур

Силампур - в предградията на Делхи се намира най-голямото в Индия сметище за електронни отпадъци. На него работят близо 50 хиляди души почти за без пари. Много от тях са деца. Работата им е да разфасоват старите електронни устройства за извличане на ценните метали от тях. 

Абраз Ахмад е на 13. Двамата със Салман, който е негов приятел, мъкнат голям пластмасов чувал, в който събират находките. Събират платки и други части, които след това изгарят на улицата, за да извлекат ценните съставки от тях. Работят с голи ръце, без никакво предпазно облекло. Днес ще продадат еквивалента на пет евро метал.

"Понякога работим по над 10 часа, тогава изкарваме повече. Приходите ни зависят от това колко рано ще бъдем на сметището и какво ще открием там. Има дни, когато намираме много метали", разказва Ахмад.

Преди пет години момчето се преместило със семейството си в индийската столица - в търсене на работа. За да изхранва шестчленното си семейство бащата на Ахмад също работи на сметището за електронни отпадъци. С него идва и синът му. Ахмад е само едно от хиляди деца, които горят токсични метали като меркурий, олово и арсен по улиците.

Проблемите на Индия с електронния боклук

Според доклад на ООН от 2020 г. над 53 милиона тона електронен отпадък е изхвърлен в света през 2019 година. Само в Индия са изхвърлени 3,2 милиона тона. Голяма част от тях са занесени на сметището в Силампур, където са били разглобени. Камиони разтоварват боклука всяка сутрин - изхвърлени компютри, монитори, мобилни телефони, климатици.

Работещите на сметището преравят всичко това в търсене на платки, батерии и кондензатори. Намереното се потапя в химически разтвори или се изгаря, за да извлече малко количество злато, мед или друг метал. В процеса се отделят токсини, на които работниците са изложени всеки ден.

Какви са рисковете за здравето?

Парвез Миан е лекар, който често преглежда пациенти от Силампур. Деца с кожни заболявания, хронични белодробни инфекции и други болести, причинени от постоянното излагане на токсините, които се съдържат в електронния отпадък.

"Ситуацията със здравето на тези хора само се влошава. Все повече пациенти идват при мен. Хората, които работят с опасни химикали, нямат нужните познания как да се предпазват. Затова и се увеличава броят на хронично болните деца", казва доктор Миан.

В опит да се регулира тази дейност Индия е приела редица закони. Те изискват получаването на лиценз за рециклиране на части от електронния отпадък, както и задължително използване на адекватно предпазно облекло за работниците, които разглобяват електрониката.

Активисти обаче критикуват държавата, че не прилага достатъчно стриктно тези закони и по-голямата част от пазара за електронни отпадъци остава нерегулиран. Неправителствената организация "Toxics Link" се опитва да упражнява натиск над властите. Особено тревожно е положението на децата, които работят в тази опасна среда.

Заместник-директорът на организацията Сатиш Синха посещава Силампур често. Там той отново и отново се уверява, че причината много семейства да позволяват децата им да събират опасните електронни отпадъци е само една - ширещата се бедност в страната.

Правителството трябва да прилага законите

"За да се сложи край на детския труд и да се предотврати излагането на деца на опасни химикали, правителството трябва да подсигури ефективното прилагане на вече съществуващите закони за закрила на децата и за работата в сметища за електронни отпадъци", казва Синха. Това обаче може да сработи, само ако всички заинтересовани страни, като например организациите за защита на правата на децата, си сътрудничат с местната администрация.

Обратно към Силампур: Ахмад и приятелят му се готвят да започнат работа по новопристигнал товар с електронни отпадъци. За тях това означава повече пари. Но за тях те плащат много висока цена. 

Още по темата вижте тук: