1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Руската версия за "българската следа" в Крим издиша

Кристофер Неринг
13 октомври 2022

Три сериозни несъответствия поставят под съмнение руската версия за "българска следа" във взрива на Кримския мост. Но и българското правителство е изправено пред въпроси. Кристофер Неринг обяснява:

https://p.dw.com/p/4I8HF
Взривът на Кримския мост на 8 октомври
Снимка: AFP/Getty Images

На 12 октомври от Москва за втори път замеси България в експлозията на Керченския мост. Участието на България във взрива обаче прилича на пропагандна акция. Защото руската информация е толкова пълна с несъответствия, че няма как да е случайност.

Несъответствие №1 - как камионът "изчезна"

При първото си изявление Владимир Путин и председателят на Следствения комитет Александър Бастрикин твърдят, че камион с взривни устройства е напуснал България по посока Кримския мост. Въпреки това спешно организираната проверка от българските власти показа, че камионът, споменат от Русия, никога не е бил в България.

Украинският новинарски портал Tryha.net сравни и рентгеновите снимки на предполагаемия камион, които ФСБ публикува, с видеоматериал, за който се твърди, че показва същия камион. На рентгеновите снимки липсва както едното резервно колело, така и едната ос пред камиона.

Но за ФСБ тези несъответствия не изглеждат проблем: в новото съобщение изведнъж вече не се говори за камион.

Несъответствие № 2 - маршрутът е безсмислен

Според ФСБ маршрутът на бомбата, скрита в полиетиленово строително фолио, е Одеса - Русе - грузинското пристанище Поти - Армения. Тихомир Безлов, експерт по сигурността в Центъра за изследване на демокрацията, има сериозни съмнения в това. "Напълно неясно е как предполагаемата бомба от Одеса трябва да е стигнала до Русе, а оттам през Варна - до Грузия. През август нивото на река Дунав между България и Румъния беше исторически ниско. Корабите с украинско зърно за износ също не минаваха през Русе. А ако ФСБ смята, че бомбата е била транспортирана от Одеса до Русе по суша, защо не се споменава Румъния?"

ФСБ не дава и информация за това как се предполага, че товарът е бил транспортиран от Русе до Варна, откъдето фериботите пътуват до Грузия. Проучване на ДВ показа, че редовната фериботна връзка от България до Поти е била спряна през юни 2022 г. и оттогава по този маршрут се извършват само нередовни пътувания.

Несъответствие №3 - два тона експлозиви са минали няколко граници? 

ФСБ твърди, че товарът на камиона е тежал над 22 тона. Колко от тях са били експлозиви? Д-р Густав Гресел, военен експерт от Европейския съвет за външна политика, казва: "Ако снимките на експлозията, публикувани от Москва, са достоверни, то това трябва да е бил огромен взривен заряд. На кадрите се виждат ударни вълни, които издигат моста от основите му. Необходими са много армейски експлозиви, а не нещо, което някой сам е изработил. Ще са нужни поне 2 тона."

Русия няколко пъти спомена България във връзка с взрива от 8 октомври.
Русия няколко пъти спомена България във връзка с взрива от 8 октомври.Снимка: AP/dpa/picture alliance

По данни на ФСБ около два тона експлозиви са били пренесени от Украйна в ЕС, а оттам в Грузия, Армения и Русия - без рентгенови и митнически проверки или пък кучета пазачи да алармират за това. Гресел коментира: "Абсолютно невероятно е такова количество взривни вещества да мине през толкова много граници, рискът би бил твърде голям. Това е глупост!"

Защо България?

При толкова много несъответствия съвпадението е изключено. Очевидно Москва иска умишлено да замеси България в експлозията в Крим. Но защо? Тихомир Безлов уточнява: "Русия отчаяно се нуждае от дезертьор от НАТО, а България е едно от най-слабите звена. В страната има силни проруски сили, а най-важният политик в момента - президентът Румен Радев - показва ясни симпатии към Русия. Освен това, предвид сложната вътрешнополитическа ситуация, целта е да се разпространи страх. От месеци проруските сили повтарят предупреждението, че България може да бъде намесена във войната и затова не трябва да подкрепя Украйна. С тази пропагандна кампания те захранват именно този страх."

"Русия отчаяно се нуждае от дезертьор от НАТО, а България е едно от най-слабите звена", казва Тихомир Безлов.
"Русия отчаяно се нуждае от дезертьор от НАТО, а България е едно от най-слабите звена", казва Тихомир Безлов.Снимка: Tihomir Bezlov

Това изглежда още по-важно за Москва след изборите през октомври, тъй като за първи път от началото на руската инвазия парламентарното мнозинство може да се обедини в подкрепа на доставките на оръжие за Украйна.

Неудобни въпроси за българското правителство

Междувременно българското служебно правителство също е изправено пред някои въпроси. В своя позиция министър-председателя Гълъб Донев говори в най-добрия кремълски маниер и заявява, че не желае да допусне българската територия да бъде използвана за "терористични и враждебни действия".

Служебното правителство на България буквално възприема езика на Кремъл, който нарича атаката срещу Кримския мост "терористичен акт срещу гражданска инфраструктура”.

И това в никакъв случай не е единственият въпрос пред българските власти. Остава неясно как ДАНС изобщо е знаела кой камион и коя пратка трябва да проверява. Дали са получили тази информация директно от ФСБ или от руското посолство в София? До публикуването на тази статия нито българското правителство, нито ДАНС отговориха на писменото запитване на ДВ по темата. В телефонен разговор от ДАНС обясниха, че и неизпращането на отговор само по себе си може да бъде отговор.

"Може би са проверили всички пратки със стоки за Грузия и тази им се е сторила подозрителна. Втората възможност е да са получили информацията от руската преса, което би било странно за разузнавателна агенция. Или са получили съответната информация по непублични канали. Но една страна от НАТО би трябвало да поиска информация по дипломатически път и да обяви публично какво е поискала и какъв е бил отговорът", коментира Тихомир Безлов.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.