1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияРуска федерация

Русия и Екатерина II: Историята на етническите германци

Дария Брянцева
15 януари 2024

Преди 260 години по покана на императрица Екатерина II в Русия пристигат хиляди етнически германци. Те работят, служат самоотвержено на новата си родина, но накрая са подложени на репресии и губят всичко.

https://p.dw.com/p/4bFxA
Преселници от СССР през 1955 година в Германия
Преселници от СССР в Германия, 1955 година в град КийлСнимка: AP Images/picture alliance

Историята започва през 1763 година. Екатерина Втора подписва исторически документ – манифест-покана към всички чужденци, които искат да се преселят в Русия. Той позволява на преселниците да се установят в онези губернии, в които пожелаят, и им обещава много привилегии: освобождаване от военна служба и данъци, безлихвени заеми и предоставяне на земя. Освен това Екатерина дава на чужденците и свобода на вероизповеданието.

Защо Екатерина се е нуждаела от чужденци?

По време на управлението на Екатерина в резултат от победоносните войни границите на Руската империя се изместват далеч на юг – държавата вече обхваща нови големи територии с плодородни земи, които преди това са били пустинни. И за да укрепи руската държавност в граничните райони, както и за да усвои природните богатства, императрицата решава да заложи на чужденците.

„За заселването на тези завоювани земи Екатерина Втора има нужда от лоялни граждани, защото коренните жители са били номади, от които царското правителство не е можело да очаква преданост. Затова са били поканени колонизатори, на които са били дадени привилегии – за заселване на райони по Волга, в Северен Кавказ и в южната част на днешна Украйна“, обяснява пред ДВ Едвин Варкентин от Музея за културна история на руските германци в Детмолд.

Защо германците заминават за Русия?

Хората в Европа по онова време са били засегнати от множество конфликти. Седемгодишната война е съсипала икономиката, навсякъде е било пълно с просяци, безработни занаятчии и лишени от земя селяни. Роля изиграва и Вестфалският мир, който регламентира религиозния статут на всяка област. Така протестантите, оказали се на католическа земя, се чувстват крайно некомфортно (както и обратното). Поради това, че по-голямата част от преселниците в Русия са били протестанти, сред които е имало и много менонити, е била важна възможността да се откажат от военна служба.

Първото правителство на германците от Поволжието
Първото правителство на германците от Поволжието, 1924 годинаСнимка: akg-images/picture alliance

Етническите германци се възползват от поканата на Екатерина Втора – стотици семейства тръгват да търсят по-добър живот в далечната и слабо позната им Руска империя. През 1897 година там вече живеят 1,8 милиона германци-колонизатори, които изповядват свободно религията си и развиват културата си: в селищата им има германски училища, излизат десетки вестници.

В средата на 19 век ситуацията обаче започва да се усложнява, посочва пред ДВ Корнелиус Енс, директор на Музея за културна история на германските преселници. „В дъното на всичко бил е езикът - в германските училища започнали да преподават на руски, а това се превърнало в изпитание за мнозина. Те започнали да се питат – не става ли въпрос за асимилация? А и цар Александър II въвел задължителна военна служба за германците.“ Стъпка по стъпка руските германци били лишени от привилегиите си, което за много от тях станало повод да напуснат страната – по време на първата емиграционна вълна от края на 19 век повечето от тях заминават за Южна или за Северна Америка.

Германците стават „вътрешни врагове“

Втората голяма емиграционна вълна става факт в началото на Първата световна война – когато Русия и Германия се оказват от двете страни на фронта. Руските германци са обявени за „вътрешни врагове“ - така започва трагичният период в тяхната история.

По време на войната антигерманските настроения в обществото се усилват с всеки следващ ден. През 1915 година правителството взима решение за принудително отчуждаване на земите на преселниците в западните губернии, германски училища и вестници се закриват, а погромите срещу „пришълците“ стават едва ли не обичайно явление. Съществуват и планове за изселване на германското население в Сибир, но те остават неосъществени.

След революцията от 1917 година започва нов период в историята на руските германци. През 1924 година на картата на СССР макар и за кратко се появява Автономната социалистическа съветска република на германците от Поволжието – като част от РСФСР. След идването на Сталин на власт положението на германците се променя радикално – те стават обект на интензивна асимилация и на репресии. „В крайна сметка това води дотам, че хората се лишават от своята история и от  своята идентичност. Започва изтребване на интелигенцията – предполага се, че избитите са около 200 000 души“, разказва Корнелиус Енс. По неговите думи в този период на германците е била нанесена  колективна травма, а най-лошото тепърва предстояло...

От Втората световна война до днес

След нападението на Хитлерова Германия срещу Съветския съюз, започват да възприемат руските германци като потенциална заплаха за сигурността – щом са германци, значи симпатизират на Хитлерова Германия. Автономната република на германците от Поволжието е ликвидирана през 1941 година, а германците са депортирани – откарани били в отдалечени райони на Сибир, Казахстан и други републики от Централна Азия. Депортирани са около милион руски германци, една трета от които са изпратени в трудово-възпитателни лагери.

Етнически германци, изселени в Казахстан (1991 г.)
Етнически германци, изселени в Казахстан (1991 г.)Снимка: Jörg Schmitt/dpa/picture alliance

Позорното клеймо е свалено от германците чак след смъртта на Сталин, но те не получават правото да  се върнат там, където са живели. По време на „затоплянето“ при управлението на Хрушчов се появява надежда за спасение от националната и социалната дискриминация, но до окончателна реабилитация на руските германци се стига едва по време на Перестройката в началото на 90-те години на миналия век.

Интеграция във ФРГ

Щетите, нанесени на руските германци по време на сталинските репресии, обаче така и не са компенсирани. В края на 1991 година СССР прекратява съществуването си, границите се отварят и стотици хиляди руски германци тръгват на път към историческата си родина. Във ФРГ им е дадено правото да получат гражданство, а държавата обещава подкрепа за интеграцията им в германското общество.

Според Корнелиус Енс, много от руските германци наистина успяват да се интегрират. Но не всички, като причината е в това, че те са били лишени от своята история, а връзката им с историята на Германия засега не е много голяма. „Историята на руските германци трябва да бъде интегрирана в общогерманската чрез учебниците. Това би било от полза и за  двете страни. Хората, които нямат отношение към руските германци, биха получили базови знания и разбиране за проблема. А на руските германци ще им бъде върната собствената история. Така би се създала основа за диалог.“

****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ: