1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияБългария

През 1885 сме се преборили за Съединението. А днес?

6 септември 2024

"Не се страхувайте! Не страхливци са извършили Съединението. Няма кой да измие срама от нашите чела. Само ние можем." Думи на Здравка Евтимова, Радослав Бимбалов и Георги Фотев за Съединението.

https://p.dw.com/p/4kL6A
Българското знаме в ръцете на жена
Шести септември - Съединението на БългарияСнимка: Dimitar Dilkoff/AFP/Getty Images

Еми Барух разговаря с писателите Здравка Евтимова, Радослав Бимбалов и философа проф. Георги Фотев за датата 6 септември и значението ѝ за България. Ето техните думи за ДВ в деня на Съединението.

Проф. Георги Фотев: Смисълът на "Съединението прави силата"

Начинът, по който в България се отбелязват важните исторически дати и национални празници, навява всеки път печал и гняв.

Националното ни самосъзнание и патриотизъм са овехтели - те са потискащо несъстоятелни в свят на радикални промени, свят, който е несъизмерим с предходните епохи на човечеството. Не само у нас е така. Има и по-трагични примери (Русия и някои наши съседи). Има парламентарни партии и висши институции на държавата с примитивно отношение към нашето историческото минало и съвременната турбулентна ситуация в света. Патриотичният примитивизъм на партии като парламентарно представената "Възраждане", която е с неофашистки облик, е непоносим и вреден за бъдещето на България.

Съединението е увенчано с крилатата фраза "Съединението прави силата". Думите са на челото на Народното събрание. Те са били отправени завинаги към бъдещето на България.

Да обичаш родината си означава да мислиш за нейното бъдеще, да правиш всичко достойно за нейния възход. Днес имаме нужда от нови форми на солидарност. Това е заветът на Съединението. Нова форми на солидарност е да браним бъдещето на отечеството от пропадане в бездната, към която ни тласкат политическите вандали в парламента, тези, които са на страната на руския имперски неонацизъм, всички, които минират европейска принадлежност на България.

България е в продължителна и задълбочаваща се политическа криза, която деградира към национална катастрофа. В основата на политическата криза е кризата на ценностите. Най-тежката от всички кризи. Масовият отказ да се гласува е израз на нихилизъм.

Имам една философско-социологическа аксиома: Колкото по-голямо е значението на една историческа дата, толкова по-дълбок и мащабен е необходимият размисъл с оглед на променящия се свят.

Демагогията е неизличим недъг на демокрацията (Вебер). Пред лицето на тежкия разкол в днешното българско общество демагогстват с прокламацията на Съединението. Рейтингът на парламента е катастрофално нисък. В обществото е широко разпространена плиткоумната представа за бедата, че не сядали да се разберат. Не може да се сформира правителство, защото някои не искали съгласие.

Проф. Георги Фотев
Проф. Георги Фотев: "В основата на политическата криза е кризата на ценностите"Снимка: BGNES

"Съединението прави силата" не е сиропено пожелание. Не може да има примирение с корупцията, със завладяната държава, с тези, които са на страната на Русия в чудовищната война срещу Украйна. Общество, в което няма здравословни конфликти, умира.

Отбелязват деня на Съединението с комични и глупави сценки и кухи речи, в които не се казва нищо за дълбокия смисъл на епохално събитие, за неговите вътрешни и особено външни врагове. Начинът на празнуване днес е срам за нашите съвременници.

Не се страхувайте! Не страхливци са извършили Съединението. Няма кой да измие срама от нашите чела. Само ние можем да измием този срам.

Здравка Евтимова: Няма да доуснем почтеността да се превърне в дума, изпразнена от съдържание

Днес повече от всякога България има нужда от честността, волята и таланта на всеки свой гражданин. Смисълът на живота ни в нашата страна, колкото и да ни е трудно, е да намерим пътя към бъдещето си. На 6 септември 1885 г. Княжество България се съединява с Източна Румелия. Днес  ние трябва да осъществим съединението на България с бъдещето на почтеността. Това бъдеще е възможност всеки да работи, да създава блага за себе си, семейството си, за България, без трудът му да бъде ограбван или съсипван от онези, които са призвани да го управляват.

Здравка Евтимова
Здравка Евтимова: "На 6 септември 1885 г. Княжество България се съединява с Източна Румелия. Днес  ние трябва да осъществим съединението на България с бъдещето на почтеността."Снимка: Jana Lozeva/Agentur für Literatur Sofia

Съединението на България с бъдещето ще означава невъзможност някой да откупва вината си с пари, за да не излезе наяве престъплението, лъжата, поквара и измамите, които са изгризали като киселина живота му. Такъв човек сигурно има внушителна банкова сметка, но е гнил плод, заразяващ всички около себе си.  Единствено сплавта от  почтеност, воля и талант може да бъде наречена Българско утре. В противен случай времето ще минава, но няма да носи бъдеще, а мракобесие и страх.

Ще се борим децата ни да бъдат високо образовани – виждаме, това е трудна борба. Знание и умения се придобиват с воля, цел и постоянство. И с обич. С труда на светли учители. Никой тиранин не е съумял и никога няма да успее да изкове окови за знаещите и можещите. Нека децата ни пишат своите биографии с честни дела. Потомците ни няма да бъдат доносници и предатели. Това ще бъде възможно, ако днес ние спрем изгубилия ума си сатрап да изпепелява съседна държава, да избива жени, деца, да разрушава изградените с лишения домове и в крайна сметка да бъде проклятие за нас, за света и за собствения си народ.

Няма да допуснем почтеността да се превърне в дума, изпразнена от съдържание. Това на практика означава да се противопоставяме срещу корупцията на всички нива, всеки на своето място и с всички сили. Мъчително е. Рискуваме да загубим вече завоюван престиж, работата си, някои приятели, дори дома си. Историческата ни съдба е била незавидна. Но не сме се прекършили. Преборили сме се за своето голямо и светло Съединение. Никога не е било лесно. Трябва да се преборим за децата си и за достойното бъдеще на България.

Ще го направим.

Радослав Бимбалов: Има само една кауза и това е Просветата

Обществото ни е разцепено на две – това е едно от новите клишета, с които свикнахме напоследък. Без да се усетим (и сякаш по Смирненски) страдалчески спорим кой от двата ни български свята е по-излишен от другия. Колкото и да ни се иска да сме неповторими, тази драма хич не е нашенска. В момента повечето развити общества на планетата (с изключение на тези в диктатура) имат сходно усещане за разделение.

Но има една, още по-неудобна истина за нас, българите - че всъщност съвсем не сме счупени просто на две парчета, които да хванем и някак да съшием отново. Не просто разделени сме, накълцани сме. Пропагандните сатъри се мятаха върху всяка общност и я разделяха методично, на все по-малки парчета. На практика няма здрава, хомогенна част от обществото ни, която да покаже стабилно единение и да вдъхнови хората да се присъединят към нея. Най-страшното е, че не остана и непосечена кауза, която да развеем над сведените си глави. В гробището на домашните ни илюзии отидоха и "изхвърлянето на мутрите", и "борбата с корупцията", и "битката за правосъдие". Коя би могла да е тази кауза, която да ни съедини, да ни съшие без много болка и без да пролеем кръв - както го направиха предците ни през 1885?

Радослав Бимбалов
Радослав Бимбалов: "Ние сме не просто разделени, накълцани сме. От пропагандните сатъри."Снимка: Zvetelina Belutova

За мен има само една такава кауза и тя се крие в единственото безспорно за всички ни, незаобиколимо, неподвластно на различията ни, категорично най-важно нещо в живота – децата ни.

Каузата я наричам Просвета и тя представлява сплав от образование и култура, своебразен щит срещу настъпващата простащина, срещу властващата некадърност, всесилната посредственост и епидемичното малодушие, които са реалните врагове на съвремието в този бързо променящ се, все по-объркан свят. Просветата може да бъде обединяваща сплав, която да слепи достатъчно от натрошените части на българското общество. Това означава държавата да си постави за основен приоритет осъвременяването и бързия възход на образователната ни система, ако трябва с революционни и непопулярни мерки. Успешни модели за това има достатъчно в модерния свят – например в някои от скандинавските страни, където ефектът от модернизирането на образованието, стартирало преди десет години, вече е изключително забележим. Другата част от Просветата е активното подпомагане както на културните институции, така и на независимите културни формации. Инвестицията в култура, нейното превръщане в национална мисия, може да има не само дългосрочен ефект, но и е важна част от търсенето на съвременна българска идентичност – проблем, който реално е в основата на много от нашите проблеми като общество. Културата, освен просвещение, може да даде и така нужното ни лице пред света. България е древна държава, с уникален език и писменост и ако развие по нов начин своите културни традиции, ако осъвремени своя културен облик, може да се превърне в притегателен център за цялото европейско семейство, от което сме горда и неделима част.

Всичко това звучи прекалено идеалистично, утопично вероятно. Но не е. Просто е въпрос на малко воля и твърдост, проявена навреме.

Например сега.

Еми Барух
Еми Барух авторка и кореспондентка