Всички институции - от Апелативния съд надолу - демонстрират, че за тях Делян Пеевски вече е на власт. Въпросният съд, в нарушение на всички закони, на Конституцията и на решение на Конституциония съд, задържа Джейхан Ибрямов за постоянно. МВР категорично, публично и декларативно отказва да лови купувачите на гласове на Пеевски. Министерства, комисии, съвети, комитети и общини всяка сутрин, след като се събудят, започват да се оглеждат за нишани: Какво ще иска днес от мен самият Пеевски? Мога ли да позная и да му го дам още преди да ми го е поискал? Кого да арестувам? Да уволня? Да заплаша?
Остава една дребна процедурна подробност: Пеевски, радващ се на два (2) процента обществено доверие, да бъде провъзгласен за министър-председател на Република България.
Как в България се стигна дотук?
Как се стигна дотук? И какво ще правим с премиер Пеевски? Е, освен, че ще бъдем по затвори и арести – това е ясно. Защото милиционерите от самия Апелативен съд ни съобщиха: за нас никакви закони не важат, правим, каквото си искаме; и щом окошарихме Ибрямов, можем да окошарим всеки от вас по всяко време.
Основната причина да се стигне до реалната перспектива "Пеевски-премиер" е манталитетът на съвременния чиновник – независимо дали е министър, депутат, съдия, прокурор, министерски слуга, общински лакей, кмет, бирник или горски. Манталитетът се изчерпва с една дума: страх от силния.
Когато институциите са изкормени, законите не действат, правилата важат само за обикновените хора, а чиновниците се назначават на принципа на обратния подбор (колкото по-непригоден – толкова по-добре) – тогава онова, което прави чиновникът, се основава единствено на страсти: харесване, нехаресване, злина, завист, алчност. И преклонение пред силния, защото там, където няма правила, всичко се регулира от силата.
Днес, насред институционалния хаос и презрението към законите (добре де, как може апелативните съдии да твърдят, че поправка в НПК неутрализира Конституцията?) за чиновника е важно бързо да се ориентира къде е силата. Тя очевидно вече не е в Борисов. Напротив, той е видимо подчинен от Пеевски до онази степен, до която самият Борисов беше подчинил Манфред Вебер например ("с двеста"). Следователно, Пеевски е силният. Нему се дължи страхът, подмазването и подчинението.
Освен чиновниците, на тази сцена се подвизават и повечето политици, опитващи се да ловят риба в мътна вода. Тяхната игра, както видяхме в последния парламент, е ясна. Няма да гласуват никакви закони, отпушващи плащания по Плана за възстановяване и развитие. Няма, защото първо, тези закони ограничават възможността за крадене от страна на властта и, второ, защото самите тези пари идват с контрол. По-лесно е да бъдат крадени парите от републиканския бюджет. Затова всички партии, без ПП-ДБ, са взели съзнателното решение да използват хаоса, за да си осигурят по-добри условия за крадене. Не си дават сметка, че в този хаос властта отива в ръцете на Делян Пеевски и, когато окончателно се настани там, той няма да им позволи да откраднат и една стотинка повече. Всичко ще е само за него.
Как може да се официализира властта на Пеевски
Как би могло да изглежда официализирането на властта на Пеевски? Лесно: да бъде представен на президента за получаването на мандат за съставяне на правителство. Какво пречи на Борисов, превърнат в безпомощен роб на Пеевски, да стори точно това в качеството си на вожд на най-голяма парламентарна група? Дори не е задължително Пеевски да попадне в парламента, за да се случи тази схема. Просто Борисов праща в президентството Делян Славчев Пеевски и толкоз.
В този момент вече ще трябва да се намеси разбунтувалото се гражданство, както и един отказал да връчи мандат на Пеевски президент.
Ситуацията е тест за жилавостта на българската демокрация. Досега не е било възможно някой да вземе властта с два процента подкрепа, действайки единствено чрез структурите на държавата. Пеевски обаче очевидно следва линията, напоследък развивана в САЩ от адютанти на Тръмп, а именно: Не е задължително властта да бъде вземана с избори.
Досега българската демокрация е издържала на подобни изпитания единствено защото в нейната отбрана са се включвали огромни маси разбунени граждани. След разцеплението в ДПС гражданството не се намесваше, тъй като – разбираемо – очакваше самата ДПС да се справи с проблема си. Днес обаче, след като ДПС очевидно не се справя с "момчето", проблемът е вече на всички нас.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.