1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ОбществоСърбия

Прайдът в Белград: Това не е празник, а протест

Саня Кляич
6 септември 2024

В събота в Белград се провежда Прайд парад. Организаторите му казват, че по отношение на правата на ЛГБТ+ обществото в Сърбия не се е променило нищо - от десетилетия насам. "Прайдът в Белград не е празник, а протест."

https://p.dw.com/p/4kM5D
Сърбия - Прайд в Белград
Прайдът е кулминацията на Седмицата на прайда в Белград. Парадът се състои в събота, 7 септември. Снимка: Sanja Kljajic/DW

В Белград прайдът не е забранен, няма непосредствени заплахи и не се очакват инциденти. Но с това приключват добрите новини за организаторите на парада, който ще се проведе в сръбската столица тази събота.

През последните десет години организаторите на "Белград прайд" призовават за приемането на закони за еднополовите съюзи и половата идентичност, както и за бърз и ефективен отговор от страна на държавните органи на речта на омразата и престъпленията, насочени срещу ЛГБТ+ общността в Сърбия.

"Далеч сме от постигането на равенство или достоен живот, а още по-далеч сме от правните решения, които биха позволили на ЛГБТ+ хората в Сърбия да водят равноправен живот", казва Филип Вулович, един от организаторите на парада. Затова и списъкът с искания на организаторите остава непроменен за десета поредна година.

Институциите нехаят

Слоганът на прайда в Белград тази година е "Прайдът са хората". С него организаторите искат да напомнят на сръбското общество, че членовете на ЛГБТ+ общността "са просто хора, които страдат от същите проблеми като всички останали, но с допълнителни предизвикателства, причинени от хомофобията и трансфобията".

Въпреки че миналогодишният прайд в Белград беше най-големият, провеждан някога в Сърбия, организаторите твърдят, че ситуацията с правата на ЛГБТ+ хората се влошава.

"Институциите мълчат по нашите искания. През последните четири години дори символични жестове - като откриването на Седмицата на прайда, което някога беше традиция, или издигането на знамена на ЛГБТ+ по улицата, се отказват с извинения", казва Филип Вулович пред ДВ.

"Тези малки действия са показател за това дали институциите са готови да си сътрудничат с нас, за да увеличим видимостта ни и да работим заедно", добави той.

"Тази година няма негативни репортажи"

За разлика от предишни години, тази година Седмицата на прайда премина сравнително спокойно, без контрапротести или негативни кампании в проправителствените издания.

"Положителен знак е, че близките до управляващите медии не са били инструктирани да публикуват негативни репортажи", отбелязва Вулович. "Това помага да се предотврати ескалирането на негативни настроения преди прайда."

Извън Прайда нищо не се е променило

Но ако оставим настрана Седмицата на прайда, реалността за ЛГБТИ+ общността в Сърбия остава сурова. Неправителствената организация "Нека се знае", която се застъпва за правата на ЛГБТ+, съобщава за 85 случая на насилие и дискриминация срещу членове на общността през миналата година.

"Най-тежкият случай през миналата година е свързан с двама гей мъже, които са били брутално нападнати от група скинари в центъра на Белград. Единият от тях бе намушкан с нож в областта на гръбначния стълб. Лекарите се бориха за живота му в продължение на дни. Другият беше ударен по главата със стъклена бутилка", разказва Боян Томич от "Нека се знае" пред ДВ.

Анализът на неправителствената организация показва, че две трети от тези случаи остават без последствия за извършителите. "Може би един случай годишно стига до съда, а две трети от всички случаи въобще не се разглеждат от институциите. Често се повдигат наказателни обвинения, но след това полицията или прокуратурата не им обръща внимание", обяснява той.

Според Филип Вулович извършителите рядко биват преследвани за престъпления от омраза. "Прокурорите често не разглеждат престъплението от омраза като утежняващ фактор, въпреки признаването му в Наказателния кодекс. Това отразява по-дълбок политически проблем в нашите институции", каза той.

Докъде с еднополовите бракове?

Тази година, освен че се фокусират върху рисковете за сигурността на хората от ЛГБТ+ обществото, организаторите настояват и да се приеме закона за еднополовите съюзи, който ще позволи на еднополовите двойки да официализират партньорствата си и да получат достъп до имуществени права, наследство и право на посещение в болница или затвор.

Проектозаконът е подготвен от съответното министерство преди три години, докато Ана Бърнабич все още беше министър-председател на Сърбия - втората жена в света, представителка на ЛГБТ+ обществото, заемала тази позиция. Приемането му обаче беше блокирано от президента Александър Вучич.

"Въпреки че има някаква инициатива и Ана Бърнабич се застъпи за нея, аз ѝ казах да не подписва този закон. Поемам отговорността за това решение. Ако ЕС ни критикува за това, те трябва да насочат критиките си към мен, а не към Ана Бърнабич. Вярвам, че ние сме традиционно общество", заяви Вучич в интервю през 2023.

По-скоро протест, а не празник

Оттогава напредъкът е незначителен. "Преди няколко месеца, по време на среща с Министерството на правата на човека и малцинствата във връзка с интеграцията в ЕС, министърът призна необходимостта от този закон, но не спомогна по никакъв начин за придвижването му", каза Вулович пред ДВ.

Министерството не е отговорило на запитванията на ДВ.

Всичко това обяснява защо активистите разглеждат Белградския прайд по-скоро като протест, отколкото като празник. "Прайдът може да бъде празник в Берлин или Амстердам, но не и тук", казва Томич. "Само законът и институциите могат да гарантират нашата безопасност и ние трябва да гарантираме, че в Сърбия се спазват човешките права."

***
Вижте и това видео от нашия архив:

Защо участвам в "София Прайд"