Пет дни преди да падне Стената: най-големият протест в ГДР

 

Ропотът в ГДР започва много по-рано. От месеци все повече хора се решават да излизат на протест. В Лайпциг всеки понеделник хиляди хора демонстрират за свобода на мненията и пътуванията. Все повече са тези, които обръщат гръб на фалиралата икономически и политически страна и я напускат, макар да е опасно.

Ерих Хонекер, който от 1973 година е първият човек в държавата, е свален от власт на 18 октомври. Но и неговият наследник на поста Егон Кренц не се ползва с доверието на народа. Именно в тази ситуация на 4 ноември 1989 година се провежда най-голямата официално разрешена демонстрация в историята на ГДР. Инициатори са филмови и театрални дейци от Източен Берлин. Те се позовават на текстове в конституцията, отнасящи се до свободата на мненията, медиите и събиранията. В продължение на 40 години те са фигурирали в Основния закон, но само на хартия.

Смята се, че участниците в демонстрацията на 4 ноември 1989 са били между 200 000 и един милион. На импровизираната трибуна излизат над 20 оратори: артисти, певци, писатели, свещеници, общественици, но и представители на режима.

Как Гюнтер Шабовски придоби световна слава

Един от тях – Гюнтер Шабовски, председател на партийната организацията на ГЕСП в Берлин – съвсем несъзнателно става известен само пет дни по-късно, на 9 ноември. Тогава той прави грешка, докато обяснява на пресконференция новия закон на ГДР за пътуванията. Въпросната грешка довежда фактически до падането на Берлинската стена.

Функционерите на умиращия режим на ГДР отдавна вече са изгубили всеки кредит на доверие. В изказването си пред митинга на 4 ноември Шабовски проявява самокритичност, но хората са враждебно настроени към него и думите му потъват в хор от освирквания.

Фридрих Шорлемер и химнът на ГДР

Сред ораторите на 4 ноември е и теологът Фридрих Шорлемер, един от отявлените критици на режима. Той цитира леко видоизменен химна на ГДР и казва: „През есента на 1989 година ние се въздигаме от руините и се обръщаме към бъдещето“. На фона на масовите бягства от ГДР той призовава хората да останат, за да може страната да бъде обновена със съвместни усилия. „Сега буквално имаме нужда от всекиго“, казва той.

Младият тогава артист Ян-Йозеф Лиферс, който е много популярен в днешна обединена Германия, поставя открито под въпрос ръководната роля на Германската единна социалистическа партия. „Щом ръководството на ГЕСП реагира само след нашия огромен натиск, не може да става и дума за някаква водеща роля.“ Събралите се хора на „Александерплац“ бурно аплодират думите му.

Човек на ЩАЗИ говори за "измисления свят" на партийното ръководство

Самокритично се изказва и бившият заместник-началник на ЩАЗИ

Маркус Волф, който до 1986 година ръководи външното разузнаване на ГДР. Волф говори за това, че властта в ГДР е загубила връзката си с реалността. По неговите думи ръководството на държавата е живеело в „измислен свят“, независимо от отправените предупреждения от собствените редици.

По повод 40-ия юбилей на републиката на 7 октомври 1989 година застаряващото партийно ръководство си организира празненства, а протестите на опозицията са брутално смазани. В същото време граждани на ГДР вече масово напускат родината си, като се опитват да достигнат до западногерманските посолства в съседните социалистически държави.

С надежда, въображение, дързост и хумор

Въпреки опасенията на ЩАЗИ за размирици, демонстрацията на 4 ноември, продължила три часа, преминава изцяло мирно. Няколко дни по-рано тогавашният шеф на службите Ерих Милке е изпратил на подчинените си цял пакет с мерки за безусловното обезопасяване на Берлинската стена и блокиране на всякаква съпротива срещу властта.

„Демонстрацията беше невероятно хубава“, спомня си години по-късно правозащитничката Мариане Биртлер, оглавила впоследствие Службата за досиетата на ЩАЗИ. И тя е сред ораторите на „Александерплац“ - говори за насилието от страна на комунистическия режим и за надеждата на хората в ГДР: „На площада са събрани надеждата, въображението, дързостта и хуморът на стотиците хиляди демонстранти“, казва Биртлер.

Прогнозите на Милке, че площадът ще се изпълни с „враждебни сили“ не се сбъдват, но друго негово предположение – че демонстрацията може да се превърне в „събитие с отражение за цяла Европа“ се оказва съвсем точно. Само пет дни по-късно - на 9 ноември 1989 година пада Берлинската стена.

****