Коментар от Даниел Смилов:
Не е Путин зад заплахите към Борисов - Путин има да се занимава със съвсем други неща в момента и едва ли му е до нашите мафиотски истории. Дълго време Бойко Борисов съвместяваше ролята и на премиер, и на нещо като гарант на гражданския мир между хората от подземния свят в България. Защото на всеки от тях му беше "позволил" да си държи по нещо: едни мутри станаха застрахователи, други имат медии, трети са концесионери на плажове, четвърти са специалисти по боклука, пети строят пътищата. Изобщо, творчество, ред и красота.
Тревогите на Борисов
Само че сега Борисов не е премиер и вече няма да бъде премиер. ГЕРБ са слаби и при още едни избори не се знае какво ще се случи. Затова са наизлезли вълците и чакалите от подземния свят и текат процеси, които са си направо страшни.
Това са Борисовите притеснения. Точно тях той се опитва да крие по все по-неубедителен начин. Бил се притеснил, че в две "противоположни" медии писали, че от Делян Пеевски идва заплахата срещу него. Защо ще се притеснява от нещо толкова абсурдно - та нали с Пеевски всичко в политиката правят като тандем? Защо му е да се оправдава, че не се бил виждал с Пеевски? И да твърди, че заплахата според него не била от Пеевски, а май от Русия. Още по-абсурдна версия.
Защо Борисов не иска да управлява с ДПС и ИТН
Драматичността на ситуацията стана ясна, когато в сутрешните блокове бе повдигната отчасти завесата върху опитите да се състави правителство от ГЕРБ, ДПС и ИТН. Това направи Ботьо Ботев - криминалист, приближен до ГЕРБ. В интервю, което изглеждаше като обичайна раздумка по темата "Брендо", изведнъж беше споменато името на Орлин Алексиев (бизнесмен, спряган за силната фигура в ИТН) като потенциално замесено в контрабанда на наркотици. Интервюто завърши и с открита заплаха, че Брендо е по-умен от някои от сегашните шефове на мафията и ако се разприказва, много хора може да пострадат.
Това вече започна да изглежда като истински преговори в ефир. Щом се е стигнало до такива публични съобщения обаче, отношенията много са се изострили и влошили. Явно са хвърчали неформални заплахи в различни посоки. Може някоя от тях да е била към Банкя, което пък би обяснило охраната на Борисов.
Всичко това е спекулативно, но ситуацията поне демонстрира защо Борисов всъщност не може да управлява само със свои приятели и другари като тези от ДПС и ИТН. Защо, шизофренично, той твърди, че може да управлява само ако ПП-ДБ са в правителството. Проблемът е, че неговите другари и приятели вече са толкова по-силни от него, че той и да иска, не може да промени нищо в модела "Борисов", който се свежда до "на тебе това, а на мене онова". Нещо повече: вече не той, а другите сами ще си решават кой какво да вземе. И за капак Пеевски ще се перчи като новата най-силна фигура в конструкцията.
Големият кошмар на Борисов
Ако може, Борисов ще направи още сто парламентарни избора, за да избегне този кошмар. Затова - лицемерно или не докрай - желае ПП-ДБ да са в правителство с него. Тази скрита мечта е всъщност за възможността той да се оправдава с ПП-ДБ пред другарите си, че не може да им даде всичко, което са си поискали. А публично да громи ПП-ДБ, че не могат да управляват, което отчасти ще е вярно, доколкото той самият ще ги блокира в съществените реформи (както при правителството "Денков"). Тази Борисова мечта не е кой знае какво, но е по-добра от кошмара на управление с Пеевски и сие, където той би станал лицето и името на нещо, което всъщност е извън контрола му. И за което най-накрая заслужено ще опере пешкира.
Време е хората да спрат да се заблуждават, че е възможен някакъв катарзис на тандема Борисов-Пеевски. И че те имат нужда от (още) време, за да скъсат опашките си. Нищо такова не се случва и няма да се случи: опашките дебелеят и се въртят все по-арогантно. И както казват англичаните, дошъл е моментът, в който опашката започва да размахва кучето.
Тъй като най-вероятно ще се стигне до нови избори заради Борисовите страхове и кошмари, добре би било хората да започнат да подкрепят смислените политически алтернативи на тандема Борисов-Пеевски. Защото този тандем си отива, а междувременно успя да нарои огромен брой свои псевдоалтернативи, някои от които са направо опасни. И при вероятната имплозия на партийната система България може да се окаже управлявана от разнообразни възраждания и величия.
*****
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.