1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияЕвропа

"Най-ужасното място на света": концлагерът Люблин-Майданек

24 юли 2024

"Най-ужасният пример за организирана жестокост в историята на цивилизацията" - така журналисти описват гледката в концентрационния лагер Люблин-Майданек през 1944 година. В него са избити десетки хиляди.

https://p.dw.com/p/4if8z
Майданек
80 години след освобождаването на Майданек, мнозина не знаят за жестокостите, извършени тамСнимка: Staatliche Museum Majdanek

На 24 юли 1944 година съветските войници заедно с полски военни части влизат в концентрационния лагер Люблин-Майданек в окупираната от германците Полша. Впоследствие американски военен репортер го описва като "най-ужасното място на света - място за произвеждане на смърт".

Десетки хиляди са избити там

Малко преди това нацистите пробвали да прикрият масовото избиване на 78 000 души, сред които 60 000 евреи, както и поляци, беларуси и украинци. Те се опитали да отведат останалите затворници и изгорили много от постройките.

Заместник-директорът на музея Майданек Вислав Висок казва пред ДВ следното: "Открити са шокиращи доказателства за извършените от германците престъпления - пепел, кости, човешки останки и тела на избитите арестанти, предимно евреи и поляци. Трагичните измерения на мястото се разкриват чрез останалите следи от престъпленията: газови камери, крематориуми, арестантски бараки, стотици хиляди обувки."

Още в края на юли 1944 година, т.е. половин година преди освобождаването на концлагера Аушвиц, става ясно: избиването на евреи и поляци в никакъв случай не е военна пропаганда, а жестока реалност. По заповед на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер през есента на 1941 година е изграден лагерът за унищожение Майданек.

"От есента на 1942-а до есента на 1943-а еврейските затворници са били избивани в газовите камери с Циклон Б и въглероден оксид. Освен това са се извършвали масови разстрели на евреи и поляци. На трети ноември 1943 година по време на акцията, наречена "Празник на реколтата", германската полиция и частите на СС са застреляли над 18 000 еврейски жени, деца и мъже. През Майданек са преминали към 130 000 души."

В Майданек са избити десетки хиляди евреи, поляци, роми и други.
В Майданек са избити десетки хиляди евреи, поляци, роми и други.Снимка: Juergen Raible/akg-images/picture alliance

Зловещата операция "Райнхард"

Националсоциалистите използват акцията "Празник на реколтата" като кодово име за масовия разстрел на общо 43 000 евреи в лагерите Травники, Понятова и Майданек. Екзекуцията е част от мащабната операция "Райнхард" - систематичното избиване на 1,8 милиона евреи в окупираната от германците Полша. Люблин, край който се намира Майданек, има особено значение в този план, казва пред ДВ историкът Щефан Ленщед:

"'В Люблин е била централата на акция "Райнхард". Това е мястото, където са били разпределяни евреите, от които е имало нужда за извършването на принудителен труд. Също там са били сортирани и преработвани ценните предмети, откраднати от тях. И отново от Майданек хората са били извозвани в други лагери - там се е извършвала координацията."

Първият лагер, в който е изграден възпоменателен комплекс

Случващото се в Майданек не е тайна за жителите на Люблин: избягали затворници и цивилни служители разказват за извършваните жестокости. През август 1944 година право да посетят лагера получават и първите западни журналисти. В американското списание "Лайф" излиза статия за Майданек със заглавието "Най-ужасният пример за организирана жестокост в историята на цивилизацията". Но както посочва Щефан Ленщед, това е без значение за по-нататъшния ход на войната.

"Майданек е точно на пътя към Берлин. Никой не е минал оттам, за да го освобождава, а за да се сражава срещу Вермахта и да победи германците. Многократно дискутираният въпрос гласи: защо не са били бомбардирани коловозите до Аушвиц, защо там не е било направено нищо? Защото лагерът не е играл никаква роля във военен план."

Все пак Майданек не само е първият концлагер, завзет от Червената армия - там е изграден и първият в света възпоменателен комплекс за жертвите на националсоциализма. Вислав Висок обяснява: "Само месец след разтурването на лагера в Люблин възниква инициатива за основаването на музей, който още от ноември започва работа."

Паметник в Майданек
Този паметник напомня за ужасите в концентрационния лагерСнимка: Viacheslav Chernobrovin/Zoonar/picture alliance

Процесите срещу престъпниците от Майданек обаче текат много бавно. В рамките на първия процес в Люблин шестима обвиняеми са изправени пред специален съд и са осъдени на смърт. Но в Западна Германия делата вървят цели 30 години. Между 1975-а и 1981-а пред съда в Дюселдорф са изправени шест надзирателки, един лагерен лекар и девет служители на SS, но само една от надзирателките е осъдена на доживотен затвор. Седем от другите обвиняеми получават присъди между 3 и 12 години, останалите са оправдани.

Защо за Майданек се знае по-малко

Историкът Щефан Ленщед отправя критики към това, че дори 80 години след освобождаването на Майданек за него в Германия не се знае особено много. Принципно лагерите за унищожение в Полша не са твърде познати в Германия с едно изключение - Аушвиц. Медиите допринасят за това с фокусирането си върху най-големия лагер за унищожение, изграден от нацистите. "Нашата германска памет е фиксирана много силно върху Холокоста и Аушвиц. Групите германски посетители в Полша по правило се насочват към този лагер и Майданек просто остава в неговата сянка."

Вислав Висок разказва, че за отбелязването на годишнината в бившия лагер ще дойдат и някогашни арестанти - оцелели, които са попаднали в ръцете на националсоциалистите като деца. Той посочва, че на паметника в лагера, където е положена прахта на убитите, е написано: "Нашата съдба е предупреждение за вас". "Това е актуално и 80 години по-късно, тъй като не става дума само за паметта на невинните жертви, а и за възпоменание на тяхната борба за опазване на човечността при тези нечовешки условия."

***

Вижте и този разказ на оцелял от Холокоста:

Оцелял от Холокоста: "Само аз мога да го почувствам"