Мисионерска поза: защо се казва така?

Целибатът е в сила за ръкоположените католически свещеници от 1073 година. Целта на отказа от брак и сексуален живот е да не могат подобни светски неща да отклоняват от предаността към Бог. Това обаче съвсем не означава, че останалата част от човечеството също трябва да се лишава от плътските удоволствия.

"Църквата очевидно се нуждае от хора, които я посещават, за да поддържа институцията жива. Колкото повече деца имате, толкова по-добър християнин сте", каза Чинция Джорджо, преподавателка по история на жените и авторка на книгата "Еротичната история на Италия".

Църквата е смятала, че определена сексуална поза е най-благоприятна за раждането на бебета - мисионерската, макар тя да не се е наричала така по онова време. Правдоподобна и много разпространена теория е, че мисионерите насърчавали езическите народи да правят секс точно по този начин. Тайната им мисъл била, че приемайки християнството, те ще раждат повече деца за църквата.

"Мисионерска" или "англо-американска" поза?

Хубава теория, стига да беше вярна. Според британската историчка Кейт Листър "просто е било прието за даденост, че мисионерската поза идва от християнски мисионери". Няма никакви доказателства, че християнските мисионери са възхвалявали тази сексуална поза като единствената "истинска". "Въпреки че тази теория се среща в книги, медицински текстове, речници и научни статии, тя си остава само един мит", казва за ДВ Листър.

И все пак мисионерите, обикаляйки света и срещайки се с "езичниците", са носели със себе си нов сексуален морал. Така например, когато божиите хора помагали на британците да колонизират Индия, "Кама Сутра" - древно ръководство за свободна любов и секс без табута - трябва да им се е сторило дело на дявола. Сексът за тях е бил нещо греховно, разрешено само в брака и с единствената цел да се раждат деца.

Но защо хората все още говорят за "мисионерска" поза? "Самият термин се появява едва през 1960-те години", казва Листър, връщайки ни към известния американски сексолог Алфред Кинси, наричан често "Д-р Секс".

През 1948 г. Кинси написа новаторска книга, озаглавена "Сексуалното поведение при мъжете", в която твърди, че изглежда американците предпочитат позата, при която мъжът е отгоре. Кинси я нарича "англо-американска поза".

Кинси се позовава на работата на полския антрополог Бронислав Малиновски, който между 1914 и 1920 година е пътувал до Австралия, Нова Гвинея и Меланезия, за да изследва коренното население. В една от многото си книги той разказва за сексуалния живот на местните жители на островите Тробриан в Папуа Нова Гвинея.

Кинси използва цитати от тази книга, но допуска една съществена грешка: той твърди, че според Малиновски членовете на въпросното племе се присмивали на начина, по който белите мъже правят секс. Кинси пише, че край лагерния огън местните се забавлявали с "карикатури на англо-американската поза", която наричали "мисионерска поза".

Никъде не се споменават мисионери

Но дори Д-р Секс не е безгрешен: Кинси просто цитира погрешно Малиновски, който е написал, че жителите на Тробиандските острови наистина се подигравали на тази сексуална поза, но че са я наблюдавали при бели търговци, фермери или служители, а не при мисионери. Малиновски никога не е споменавал нещо за мисионери, разяснява Листър.

Островитяните обаче въвели термина "мисионерска мода". С него те имали предвид бели хора, които се държат за ръце като израз на привързаност и любов един към друг, а не във връзка със секса. Този тип романтика развеселявал коренното население на Тробрианските острови, известни още като "Островите на любовта" - без обаче да ги смущава подобно поведение, тъй като за тях е било желателно да имат колкото се може повече различни сексуални партньори преди брака.

Легендата е жива до днес

Грешката е разкрита от антрополога Робърт Прийст. През 2001 г. той написва трактат, озаглавен "Мисионерската поза: християнска, модернистична, постмодерна", след като изследва множество текстове с цел да установи истинската история зад името. В тази връзка той пише: "Кинси е смятал, че съобщава исторически факти, но вместо това е създал една легенда“.

А тя продължава да е жива и до днес - просто митът за мисионерската поза не може така лесно да бъде убит. Или както казва Кейт Листър: "Това е една добра и много интересна история, която е пуснала дълбоки корени в общественото съзнание."