Край на "гетата"? Дания принудително разселва мигранти.

Квартал Мьолнерпаркен в Копенхаген досега е бил населен предимно с мигранти. Това обаче вече не е позволено - според датския закон срещу т.нар. "паралелни общества". Затова мигрантите биват разселвани - въпреки че десетилетия наред са живели на това място. Старите им жилища се санират, а наемът им след ремонта ще скочи от 800 евро на 2000 евро месечно, казва Мухамад Аслам, който от години живее там. 

"Срамота! Това, че моята родина Дания въобще прие такъв дискриминиращ закон срещу граждани като мен, е наистина много разочароващо", казва възрастният мъж, който е роден в Пакистан. 

Какво представлява "законът за гетата"?

Дания затегна сериозно имиграционната си политика още през 2018 - с т.нар. "закон за гетата". Става дума за онези жилищни квартали, в които живеят много чужденци, които според правителството, не са добре интегрирани в датското общество. През 2021 законът беше затегнат допълнително. Целта е до 2030 година в Дания да няма "паралелни общества", живеещи в "гета". Затова във въпросните квартали делът на обитателите с "незападен произход" трябва да бъде сведен до 30%. Някои мигранти биват разселвани дори из други градове. В цялата страна засегнати са около 10 000 души.  

Сега дойде редът и на жителите с чуждестранен произход на столичния квартал Мьолнерпаркен. "Вече изгониха около 60% от жителите на квартала", казва Мухамад Аслам, който е говорител на мигрантите там. Напоследък все по-често му се налага да успокоява разтревожени съседи. Самият той може да остане в Мьолнерпаркен, тъй като живее там от 35 години. Но и неговото семейство е трябвало да напусне старото си жилище, тъй като и то ще бъде санирано. Те обаче няма да могат да си позволят да плащат новия наем след ремонта. 

Управляващите социалдемократи са съставили списък с "гета", които ще последват съдбата на Мьолнерпаркен, защото отговарят на критериите за "паралелни общества".

"Това е общество, в което важат други ценности. Общество, в което хората не се обръщат към полицията, а решават по свой начин проблемите. Общество, в което хората не работят. И това са предимно хора с корени от Близкия Изток и Северна Африка. Трябва да сме честни. Това няма нищо общо с расизъм. Това са данните от статистиката", казва Фредерик Вад, депутат от Социалдемократическата партия на Дания.

Столичният квартал Мьолнерпаркен е попадал неведнъж в медиите с новини за престъпни банди, за заподозрени в тероризъм, за наркотрафиканти. Според статистиката обаче едва под 3% от жителите му са с полицейско досие, казва Мухамад Аслам. "А нашите жилища и къщи? И те ли са криминални", пита възрастнят мъж. 

Мигрантите се борят за правата си

С помощта на датски правозащитници Аслам и други жители на квартала искат да потърсят правата си пред всички възможни инстанции, включително и пред Европейския съд. Те са убедени, че имат шанс. "Този закон е ясно нарушение на антидискриминационните правила, защото е насочен към една определена група хора. Само защото случайно живеят точно тук и имената им звучат чуждестранно", казва Тобиас Грегори от инициативата на наемателите "Алмен Модстанд".

В квартала многократно е имало демонстрации за солидарност със засегнатите от разселванията, но досега така и не се е стигнало до общонационален протест срещу тази мярка. Според социологическите проучвания мнозинството датчани подкрепят строгата имиграционна политика на правителството. "Вижте Швеция, където хора от друг етнос създават проблеми като престъпни банди и т.н. Затова има нужда от действия", казва един жител на Копенхаген пред ДВ. Друг добавя: "Според мен е добре в такива кваратли да живеят и стари, и млади, студенти и пенсионери, както и хора с различен етнос. Но това трябва да се контролира, тогава там няма да може да се нанася всеки, който пожелае."

За Мухамад Аслам Мьолнерпаркен не е "паралелно бощество", а квартал, в който цари чувството за общност и подкрепа. "Преди децата ни тук просто тичаха от един двор в друг, всичко беше отворено. Но сега превръщат всеки блок в затворен комплекс."

***
Вижте и това видео от нашия архив: