1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
КонфликтиСирия

Каква роля играе Сирия във войната в Близкия изток?

Катрин Шеър | Омар Албам
20 ноември 2023

Докато Израел обстрелва сирийски летища, милициите, разположени на територията на Сирия, атакуват израелски цели. Каква роля играе сирийският диктатор Башар Асад?

https://p.dw.com/p/4ZBwe
Среща на Арабската лига, Рияд
Речта на Башар Асад по време на срещата на Арабската лига в Рияд предизвика сериозни критики.Снимка: Mustafa Kamaci/Anadolu/picture alliance

Сирийските активисти, които взеха участие в антиправителствените демонстрации в родината си, наблюдаваха ужасени появата на сирийския президент Башар Асад в столицата на Саудитска Арабия Рияд за специалната среща на върха, посветена на конфликта между Израел и Хамас. След продължилата повече от десетилетие война те смятат Асад за отговорен за някои от най-бруталните жестокости, извършени в страната им - смъртта на около половин милион души, разселването на милиони хора и изтезанията на хиляди.

"Речта на Асад на срещата в Рияд за ситуацията в Газа може да спечели награда за най-лицемерния момент в света", коментира за ДВ активистката Селин Касем. В речта си сирийският диктатор разкритикува сключените споразумения за нормализиране на отношенията между Израел и някои от близкоизточните държави.

Сложните сирийско-палестински отношения

Връзките на Сирия с палестинците и групировката Хамас са многопластови и сложни. Така например корените на считаната от ЕС, САЩ и други държави за терористична група могат да се открият в транснационалната ислямска организация  Мюсюлманско братство. Според тях политиката трябва да бъде водена от религията.

В Сирия Мюсюлманското братство се противопостави на дългогодишната власт на фамилията Асад. През 1982 г., докато бащата на Башар Асад - Хафез Асад, ръководеше страната, сирийските войски потушиха бунт, ръководен от именно от Мюсюлманското братство, убивайки там между 10 000 и 30 000 души.

По-късно сирийското правителство се гордееше с подкрепата си за палестинската кауза, която винаги е била близка за много от местните. Дамаск се превърна в убежище за палестинците, избягали от Израел и в дом на около половин милион от тях. В продължение на години Сирия бе дом и за един от лидерите на Хамас, живеещи в изгнание - Халед Машал. Това не пречеше на Асад често да е в конфликт с ислямистката организация и да я използва за своите външнополитически цели.

Но през 2012 г., когато мирната сирийска революция започна да се превръща в кървава гражданска война, отношенията с Хамас се влошиха. Групировката отказа да заеме страна при избухналите бунтове в страната и бившият ѝ лидер Машал замина за Катар, където живее и до днес. 

Окупираният анклав в Дамаск

По време на гражданската война, припомня сирийската активистка Селин Касем, квартал Ярмук в Дамаск, където живеят основно палестинци, също беше атакуван от правителствените сили. След като антиправителствените бунтовници поеха контрола над него, силите на Асад го обсадиха и спряха доставката на храна, електричество, медикаменти. Заради фактическата обсада на квартала мнозина тогава го нарекоха "сирийската Газа".

В края на миналата година, след като Асад получи покана отново да се присъедини към Арабската лига след 10-годишна пауза, Хамас и режима в Дамаск също се помириха. 
Но въпреки това все още има много признаци, че Хамас и Асад си нямат доверие, написа миналата седмица в свой анализ Самюъл Рамани, от британския мозъчен тръст “Кралски институт на обединените служби”.

Каква е позицията на Асад сега?

След срещата на върха в Рияд участвалите държави призоваха за спиране на огъня и прекратяване на израелската обсада на Газа. Сирийското правителство също подписа тази резолюция. "Въпреки че сирийският режим изрази солидарност с Газа, той се въздържа от сериозна ескалация срещу Израел", посочва Самюъл Рамани. "Отговорът на сирийския режим на войната в Газа беше остър, но сдържан, тъй като Дамаск не желае да поема политически рискове и рискове за сигурността си заради Хамас."

Досега Сирия е ограничавала военните си действия срещу съседната страна до спорадични нападения в областта на окупираните Голански възвишения, обяснява Рамани. Но това продължава вече години.

Израелската армия продължава да обстрелва с ракети сирийските летища в Дамаск и Алепо, предотвратявайки функционирането им, очевидно за да предотврати изпращането на бойци или оръжия от страна на Иран. Въпреки това Израел не се опитва да атакува руски или сирийски военни цели. Нападенията срещу военни бази на територията на Сирия САЩ обясниха като удари по “ирански бази”.

Сирийското правителство е "много слабо"

В интервю за уебсайта "Сирия директно" професорът от Европейския университетски институт и експерт по Сирия Джоузеф Дахер посочи, че правителството в Дамаск всъщност е "много слаб пасивен участник”. Правителството на Асад всъщност оцеля в гражданската война единствено благодарение на военната подкрепа и намеса на Иран и Русия, коментира той.

И макар да не е особено вероятно самите сирийски власти да предприемат действия в конфликта Израел - Хамас, различните милиции, функциониращи в страната и подкрепяни от Иран, биха могли да го направят. Те действат почти независимо от сирийското правителство. В момента обаче, смятат анализаторите, никой не иска подобно нещо.