Как ще изглежда София след 4 години? Любо Георгиев пред ДВ:

ДВ: Господин Георгиев, има ли нещо, което за Вас е приоритет, и искате първо да стартирате работата по него?

Любо Георгиев: Със сигурност публичните проекти, които са в ход, трябва да бъдат продължени. Нарочно го казвам на първо място, защото има немалко хора, които се притесняват, че при смяна на властта едва ли не настъпва катаклизъм и всичко спира. Въобще не е това идеята.

Първото различно ново нещо, което смятам, че трябва да се направи, е да се картира, визуализира и обясни на разбираем език на хората, обществото и неспециалистите, каквито са 99% от хората, за разрешителните за строеж - къде са, какво предвиждат, какви са устройствените планове. Доста е сложно, доста е оплетено, доста е насложено през годините, но за да можем да провеждаме информиран диалог, трябва да може лесно да се разбира от много хора.

Другото важно нещо е да започне да се практикува по-реален строителен контрол. В момента той се осъществява на хартия. Има и малко негативни неща, които трябва според мен да се преустановят. В момента тече бетониране на корита на реки. Може много по-добре да се прави това нещо - не с бетон, а с природни инструменти, така че хем да няма риск от наводнение, хем и да имаме паркова среда.

ДВ: Много хора в София, особено в южни квартали като Манастирски ливади, се притесняват от това, че има огромно презастрояване, че отстоянието между блоковете не е достатъчно. Какво е решението?

Любо Георгиев: Проблемът с тези квартали е, че те се застрояват още от 2000-те години интензивно. До 2018-а, ако не се лъжа, имаше няколко вратички в закона за устройство на територията, които позволяваха доста да се надстроява. Практически във всички южни квартали количеството построени сгради в квадратни метри вече е достигнало максимума, дори само да е покрита половината територия със сгради. Това създава супер натоварена и пренаселена среда. Така че вероятно отстоянията не са проблем, но има много други проблеми, които са насложени там.

Има устройствен план, но той не е добър. Първо - позволява адски много строителство. Второ: той е реализиран само наполовина и вече е с надскочени параметри заради всякакви вратички. И трето - реализиран е само в частта изграждане на жилищни сгради, но в частта реализиране на инфраструктура не е, защото отново общината си е затворила очите за възможностите за придобиване на улици, придобиване на терени за детска градина. Едва през последните няколко години започнаха да се използват инструментите на закона, така че да могат да се придобиват улиците безплатно от общината.

ДВ: Могат ли тези дефицити да се коригират поне донякъде?

Любо Георгиев: Има как да се подобри качеството на средата на най-практичното ниво, но тези квартали ще си останат гъсто застроени. За да не продължи със същата интензивност, както казах, строителният контрол ще бъде много по-реален, така че това наблъскване с квадратни метри да не се случва.

ДВ: Как може по-ефективно да се оказва контрол и върху фирмите, които извършват ремонти в столицата?

Любо Георгиев: Аз съм убеден, че в общината има и в момента хора, които дават всичко от себе си, за да се случи контролът на терен. Само че те работят във вече прецакани условия. Какво имам предвид - заданието, с което се прави обществената поръчка много често е лошо написано, частично написано или с недостатъчен детайл. В следствие на това архитектурният проект за обновяване често също не е направен както трябва. За да има какво да контролираме и да имаме база за изискване, трябва да проектираме градската среда много по-добре и да подготвяме заданията.

Трябва да изградим такъв проектантски капацитет в самата община. Има такива общински предприятия в момента. Трябва да бъдат подпомогнати, за да може да се правят истински добри проекти, за да имаме добър резултат накрая. Реденето на павета, плочки и всичко останало е само повърхностният слой.

ДВ: Говорили сте преди за това, че е нужна работа с местните общности, за да се трансформира градската среда по начин, който е удобен за хората, които живеят в съответния квартал. Какви са плановете за осъществяване на това? 

Любо Георгиев: Това може да се случи основно през обновяването на градската среда. Едно междублоково пространство, ако трябва да бъде обновено, първо трябва да се картира неговото състояние. Тоест, професионалисти да съберат цялата информация за подземната инфраструктура, да оценят дървесната растителност, да видят в какво състояние е детската площадка, пейките, осветлението, собствеността на земята каква е. Да се събира обратна връзка от хората, които живеят там - как го ползват, какво им пречи, какво им харесва, какви са важните неща за тях. На базата на това пак от експерти да се създаде задание. И то да се обсъди публично отново с хората от сградите наоколо.

И на базата на това задание се прави проект, който съответно също се обсъжда в последствие с граданите. В този проект е много важно те да бъдат съучастници. Да не са просто потребители, на които се показва една картинка и им се разправя колко ще е хубаво. Да кажем: на нас много ни е важна беседката или много е хубаво да има няколко големи дървета около детската площадка. И когато в проекта влязат тези елементи, тези хора ги чувстват свои.

Самата реализация на обновяването също може да стане с участието на хората на място. Хората могат да боядисват, да засадят дърво, да почистят пясъчника, да косят трева, този тип неща, които създават много по-устойчива връзка между обновеното пространство и хората наоколо. И помагат за създаването на общност. Важно е съществена част от живеещите да бъдат привлечени в анализа, в проектирането, в реализирането.

ДВ: Много полемика през годините е предизвиквал въпросът за ограничаването на автомобилния трафик в центъра на града. Какво трябва да бъде решението?

Любо Георгиев: Пространството струва пари и ако искаш да го ползваш - да паркираш или да преминаваш и особено в по-интензивните моменти, е нормално да платиш. Защото натоварваш града. Правили сме изчисления - около 50% от трафика в центъра е транзитен, тоест хората просто преминават с коли. И освен това средната скорост в час пик е нещо като 10 км/ч, ако не и по-малко. Тоест то става и неефективно.

Не казвам, че трябва да изчезнат колите, има неща, които няма как да свършиш без кола. Но това трябва да бъде обвързано просто в една много по-цялостна, интегрирана система на мобилност, а не първата ни реакция да е да се качим в колата, защото ще ни е уж по-удобно.

Смятам, че това, което е предвидено и вече гласувано от предходния състав на СОС - екологичната такса за влизане в центъра, трябва да бъде надградена в такса задръстване. Решиш ли да се качиш на кола не само в центъра, но и в ключови зони, където има твърде голямо натоварване, да плащаш за това и да плащаш повече, ако колата ти е замърсяваща. Разбира се има изключения - ако живееш там например. Цяла една нова система за управление на трафика трябва да бъде въведена. Това са доказани добри практики от различни европейски градове.

ДВ: Отново нещо, за което се говори активно в последните дни - казусът с многото празни жилища в София. Какво е вашето решение на този проблем?

Любо Георгиев: Решението е всички да започнат да печелят от тези жилища. В момента нито те са на пазара и съответно хората, търсещи наем или покупка имат достъп до тях, нито собствениците печелят. Живеем с мисълта, че инвестицията в имот е безпроблемна, обаче сме забравили, че през 2007-2008 г. имаше огромен срив на цените на имотите. 

Никой няма и не бива да отнема на някого жилището. Много често хората се опасяват да отдадат под наем, защото се притесняват кой ще им влезе в имота. Аз имам такъв личен семеен опит, в който наемател много след наемането сменя ключалката и спира да плаща наем. Хората трябва да бъдат подпомогнати именно от общината с предоставяне на правни съвети, процедурна помощ, съдебна, ако трябва, общинска полиция и всичко останало, за да има справедливост и ред, а не хората да се чувстват оставени на произвола.

А по принцип общината има какво да предложи, тук по-скоро районите визирам, и на етажните собствености, на домоуправителите, защото има доста и все по-строги правила за управление на етажната собственост. Хората, които са некомерсиални домоуправители, често се объркват и не знаят каква е процедурата, какъв е протоколът, как трябва да се води заседанието, какви са сроковете и това е важно да се помогне на хората. Местната власт да е някак по-близка до хората и да започнем да преодоляваме огромната пропаст между граждани и община, ние и те.

ДВ: С какво ще е по-различна София след четири години?

Любо Георгиев: По-уредена градска среда, по-добри ремонти, по-добри тротоари, качествени настилки, неплюещи плочки. По-регулирано паркиране, нормално и спокойно използване на автомобили и много по-добър градски транспорт.

Свършване на огромната работа, която аз наричам "килерна" - такава, каквато не засажда дърво, не оправя тротоар, не изгражда детска градина. Тази работа зад сцената с общински имоти, устройствено планиране, осигуряване на инвестиции. Трябва да подредиш всичко това, за да работи всичко и крайният резултат излиза много по-лесно и по-качествено. И на по-"мета ниво" бих казал - все повече хора, които се асоциират със средата, в която живеят. И се грижат за нея, но не като герои - единици, които сами чистят, сами садят, съседите им се подиграват. Местни общности, които са подпомогнати от общината и има партньорство между община и местни общности.

Любо Георгиев е архитект, бивш директор на "Софияплан" и ръководител на проекта "Визия за София" (2016-2020). Георгиев ръководи гражданската организация "Екипът на София", която заедно с "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Спаси София" издигна кандидатурата на Ваисл Терзиев за кмет на София.

***

Припомнете си и тези акценти от интервюто ни с Васил Терзиев: