Индия и цветовете на многообразието

"Разнообразието e подправката на живота" - тази английска поговорка няма буквален еквивалент в българския език, но в Индия може да бъде разбрана съвсем буквално. Аромати, текстури и цветове се преплитат в уникална подправка, чийто вкус не може да бъде описан. Тя трябва да бъде опитана.

Перфектният хаос на Индия

Първите ми минути в Мумбай са сюрреалистични. Усещане, че животът в най-населената страна в света протича в перфектен хаос, като в хореография с пълен синхрон. Като трафик, в който рикшите изпреварват колите от ляво и от дясно по път без маркировка, шофьорите на дясната седалка не спират да свирят с клаксон, а пешеходците пресичат почти винаги тичайки. И всеки остава невредим.

Така, деветдневното ми пътуване между брега на Арабско море, сватбените тържества в Пуне, смога в Ню Делхи и изумителната красота на Тадж Махал ми показа едно: животът в Индия протича отвъд всичко онова, което хората си представят за нея преди да я посетят. Това е един живот в контрасти.

Мумбай като огледало на неравенството

Таксито паркира пред хотела ни до брега на морето в западен Мумбай. Температурата е около 28 градуса. Кварталът в най-гъсто населения град на Индия е недалеч от популярна зона с ресторанти, къщата на боливудската звезда Шах Рук Хан и някои от големите пазари на града. Намира се между оживена крайбрежна зона, хубав жилищен квартал... и гето. Три отделни балона, които като че ли нямат допирнa точкa.

Градът е основният финансов център на Индия, чиято икономика за поредна година отбелязва близо 7% ръст - по данни на групата Г-20 най-големият сред всички. Въпреки това обаче неравенствата между богатите и бедните се задълбочават, а транспортната инфраструктура изостава.

Изграждането ѝ е в ход почти навсякъде в Мумбай. Един от най-големите транспортни проекти е близо 30-километровият осемлентов път Mumbai Coastal Road, който свързва западната част на града с южната (наричана СоБо) по морското крайбрежие. Градска магистрала, която трябва да намали придвижването в посока с над час в град с хронични задръствания.

Пътувайки по новия път, мащабът на града, а с това и неговите контрасти, се разкриват ясно през прозореца на таксито. Небостъргачите на СоБо се открояват на фона на гетата, които се сливат с градския пейзаж. Придвижването в мегаполиса е почти невъзможно без такси или автомобил, макар градският транспорт да набира все по-голяма популярност.

В идеалния център на СоБо рикшите "тук-тук" са забранени. Вариантите за стигане до популярния за култура и развлечение район са два - с такси или с градската железница. Макар първият да минава по впечатляващия път, пътуването ми с "The Local", както наричат влаковете местните, е едно от най-интересните преживявания за чуждестранен турист. Споделям го с приятели с опит. Следващият въпрос е откъде да пазаруваш в града, който предлага всичко. 

Оказвам се насред пазара "Сантакрус", известен със своите магазини за дрехи. Тук може да се намерят сарита, поли и шалове с най-различни цветове и материи. От памук до пашмина. Пазаруването е максимално улеснено - индийската търговия е силно дигитализирана. Плащането навсякъде - от магазините до уличните продавачи на храна и шофьорите на рикши - става мигновено след сканиране на QR код, без нужда от ПОС терминал. Необходими са само телефон и интернет.

Пътуването с влак - приключение без врати

Над пазара се намира тунел, който го свързва с железницата, а оттам и със СоБо. Човекопотокът в началото е плашещ. По официални данни, във влаковете в Мумбай се движат повече от 3 милиона души дневно - по-малък брой спрямо 2022 г. заради новото метро в града, но все пак почти близо двойно по-голям от жителите на София.

Продавачките на невен в тунелите, символ на радост и просперитет, забързаните търговци и техните багажи, които държат на главата си, както и студентите по гарите правят преживяването много човешко. 

Разбира се, има и изненади. Влакът, в който се качваме, няма врати. Пътуването в него дава директна гледка по пътя, а пътниците се подпират по рамките на липсващата врата.

Пътуването от пазара до СоБо трае дълго, а пейзажът се сменя постоянно. Усещането е като в ускорителен тунел, който те понася през поредния епизод на контрасти, който те кара да се чувстваш, че в Мумбай има място за всеки и всичко.

Въпреки че влакът спира на всяка спирка, пътниците често скачат през отворените врати още в движение. Неочаквано за мен, купето не е пълно - напротив, пътуването е далеч по-спокойно. Кратък момент на спокойствие преди срещата с най-оживените туристически места в Мумбай.

Пристигаме в центъра на СоБо, откъдето се отправяме на туристическа обиколка из района, в който се вижда много от британската колониална архитектура на града. Централно място заема "Входът на Индия" - огромна арка край брега на Арабско море, построена за посещението на крал Джордж V през 1924, първото на британски монарх в Индия.

Точно до нея се намира и впечатляващият петзвезден хотел "Taj Mahal Palace", който осветява целия площад. Хотелът е построен през 1903 г. и обединява традиционни индийски елементи с ислямска архитектура и викториански стил.

Гарата Чатрапати Шиваджи, сградата на съда в Мумбай и крайбрежният булевард "Marine Drive" с арт деко архитектурни шедьоври са сред останалите обекти, които трябва да бъдат видени. Именно последният е известен още и като "Огърлицата на кралицата", защото според местните, погледнати отвисоко, светлините по булеварда изглеждат като перли.

Истинското разнообразие на перли обаче може да бъде видяно не там, а по време на традиционна индийска сватба.

Индийската сватба - фестивал на цветовете

Ако за мен Мумбай е символът на контраста и разнообразието, то индийската сватба, до която се докоснах, остава символ на пищността - на цветовете, текстурите и ароматите. Културно богатство в най-яркия му вид.

Сватбата се приема като най-значимия личен празник, а индийците знаят как да празнуват живота. Тази в град Пуне, "малък и спокоен град" по описание на местните, с население по-голямо от това на България, продължава три дни. Ритуалите и елементите на тържествата са съобразени с местната култура - те се различават значително в различните части на Индия.

След предсватбено събитие, за което младоженците са избрали дрескодът да бъде смокинг и рокля, сватбеният ден следва традициите на щата Махаращра, родното място на булката. Гостите от страната на младоженеца, които идват от северния Раджастан, се отличават с цветни тюрбани, докато тези на булката - с различни куртки и елеци.

Без съмнение, разнообразието на сарита, бижута, шалове и грим е най-впечатляващият елемент от облеклото на гостите. Контрастът с европейската представа за сватба и дрехите в бяло, черно, синьо, зелено или други монотонни цветове, е драстичен.

Ярките розови, оранжеви, лилави, зелени и жълти цветове на саритата се комбинират с къната по ръцете и разнообразните бижута. Гривните от зелено стъкло, огърлиците със скъпоценни камъни и обеците за носа, които продължават към косата - всички те имат своята религиозна или културна символика.

Ритуалите са не по-малко впечатляващи. Церемонията за сключване на брак се води от експерт по индуизма - пандит, върху платформа, наречена мандап. По време на ритуалите, които продължават около час и половина, участие взима и майката на булката. Един от заключителните ритуали е този, в който младоженците повторят седем брачни клетви около запален огън, който обикалят седем пъти.

До мандапа има снимки със запалена свещ за всички близки до младоженците, които са починали и не могат да присъстват на тържеството. Този деликатен начин за почитане на починалите, дори в сватбения ден, е още една от разликите в ритуалите със стандартната представа за традиционализма.

След края им следва богата вечеря. Събитието се провежда на открито. В контраст с предходните вечери, акцентът не е върху забавлението. Алкохолът също е в малки количества, а младоженците трябва да напуснат събитието преди полунощ, за да посетят индуистки храм, където трябва да благодарят на божествата и да потърсят техните благословии. 

Различните цветове на Делхи и Тадж Махал

Контрастът от цветове по време на пътуването продължава в Делхи, а там в живота се забелязват различни нюанси от тези в Мумбай.

Ню Делхи е градът, където е концентрирана политическата власт на Индия. Широки булеварди, добра инфраструктура, луксозни магазини, големи правителствени сгради - градът е представителен, но някак по-студен, отвъд температурите от 5 градуса през нощта. Централната му част е внушителна, особено пред президентската резиденция.

Пазарите в града са също толкова огромни, както в Мумбай, но някак по-подредени. С повече ред и по-отворени към туристи. Някои от търговците говорят руски, испански, френски и италиански именно заради срещите си с европейците, които посещават града.

Макар времето ми да не стига за стария град, историческият център и най-оживената част от Ню Делхи, то със сигурност виждам това, за което всички говорят - смога. Замърсяването на въздуха е повече от осезаемо. Макар да има своите географски обяснения предвид локацията на Делхи, политическата страна на проблема остава неразрешена. А тя води със себе си и негативи за здравето на хората и образа на града, но и на страната.

На 250 км извън Делхи, един от символите на Индия, Тадж Махал, следва да се вижда ясно от Червената крепост в Агра. Мавзолеят обаче остава покрит от пелена от смог. Преди шест години реставратори успяват да върнат цвета на мрамора, който пожълтява заради замърсяването. Днес придвижването до монумента става единствено с електрически автомобили, които посрещат туристите на широк паркинг. 

А Тадж Махал е повече от забележителен със своята индо-ислямска архитектура. Символ на любов, културна толерантност, богатство и мащаб - мавзолеят за кралица Мумтаз Махал, съпругата на императора на мултикултурната Моголска империя Шах Джахан, е най-посещаваният туристически обект в страната с близо 8 милиона посетители годишно.

"Символът на Тадж е толкова голям, че той стои над всичко", казва индийският ми домакин. Далеч над нарастващия индуистки национализъм в страната, който се свързва с управлението на министър-председателя на Индия Нарендра Моди, чийто образ може да се види от автобуси, билбордове и плакати навсякъде в страната.

Лидер, чийто дискурс задълбочава дискриминацията срещу мюсюлманите в демократична страна със светски характер. Пореден нюанс, който добавям в опита ми да разбера Индия. Страна, уникална със своя контраст. С това да бъде дом на толкова култури, вярвания и цветове.

Населението на Индия смята страната за изключителна. След девет дни, прекарани в нея, аз също съм убеден в това.