Ердоган или Кълъчдароглу: кой ще победи?

Кой ще стане президент на Турция се решава днес. В първия тур на изборите нито настоящия държавен глава Реджеп Ердоган, нито съперника му Кемал Кълъчдароглу успяха да съберат над 50 на сто от гласовете на турците. В последните дни от кампанията и двамата промениха стратегиите си, за да привлекат нови поддръжници.

Преди първия тур много проучвания даваха преднина на опозицията. Но Ердоган излезеше начело с 49,5% от гласовете. Затова той демонстрира увереност, набляга на предходните си успехи и се осланя на слогани за стабилност.

Ердоган държи здраво властта от две десетилетия

69-годишният президент е на власт от 20 години - първо като премиер от 2003 година и като президент от 2014. Никой политик не е променял Турция така, както той. Кариерата му започва още през 70-те години на ХХ век. Тогава е член на младежката организация на партията на Неджметин Ербакан.

Между 1994 и 1998 година Ердоган е кмет на мегаполиса Истанбул. През 1999-а влиза в затвора за четири месеца по обвинения в подбуждане на омраза. През 2001 година, когато в Турция има голяма икономическа и политическа криза, Ердоган основава партията си - Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Само година по-късно печели мнозинство в парламентарните избори. Оттогава не е губил избори.

Атаки срещу опозицията, правата на жените и ЛГБТИ+ 

След промяна в конституцията през 2017 година Турция става президентска република. Позицията министър-председател е премахната, а президентът вече е начело на правителството. За да си подсигури мнозинството през 2018-а, Ердоган се коалира с ултранационалистическите Партия на националистическото действие (ПНД) и Партия на големия съюз. Този март към коалицията се присъедини и Нова партия на благоденствието - също ултранационалистическа. Прокюрдската Партия на свободната кауза също подкрепя Ердоган. Твърди се, че тя има връзки с турското подразделение на Хизбула.

В тази кампания Ердоган се съсредоточи върху религиозните въпроси. Насилието срещу жени и ЛГБТИ+ общността също бяха на преден план, тъй като съюзниците на Ердоган призовават за премахване на законите, защитаващи тези групи.

Освен това Ердоган отново обвини почти цялата опозиция за връзка с терористични групи. Той атакува своя опонент Кълъчдароглу с фалшиви новини и манипулирани видеоклипове, твърдейки, че той представлява риск за националната сигурност.

Кои са съюзниците на Кълъчдароглу?

Кълъчдароглу, от друга страна, допреди няколко дни водеше по-скоро умерена предизборна кампания. Той се представяше като помирител, който иска да обедини дълбоко разделеното турско общество. Неговият лозунг беше: "Обещавам, че ще ви върна пролетта".

Но след разочароващите резултати от първия тур на изборите опозицията реши да промени радикално курса си. Сега Кълъчдароглу е гръмогласен, говори агресивно и се обявява срещу бежанците. Няколко дни преди втория тур на изборите той влезе в сътрудничество и с дяснопопулистката антимигрантска "Партия на победата", която получи 2,2% от гласовете на парламентарните избори.

Алиансът за труд и свобода, чиято движеща сила е прокюрдската Демократичната партия на народите (ДНП), разкритикува това сътрудничество. Въпреки това те продължават неохотно да подкрепят Кълъчдароглу. В четвъртък от ДНП обявиха, че ще "сложат край на този едноличен режим". Още на първия тур на гласуването мнозинството от техните избиратели гласуваха за Кълъчдароглу.

Алиансът, издигнал Кълъчдароглу, включва шест различни партии. Освен неговата  Републиканска народна партия, в обединението влиза и “Партия на доброто", която призлиза от идеологията на "Сивите вълци", но се опитва да се позиционира по-скоро в център-дясно. Другите по-малки отцепнически партии са по-скоро от ислямско-консервативния спектър.

Кълъчдароглу може да запише името си в историята

Преди първия тур на изборите Кълъчдароглу твърдеше, че той иска да бъде временно начело на държавата, за да измъкне Турция от едноличното управление на Ердоган и да върне парламентарната демокрация в страната. И обещаваше, че след това ще отстъпи на по-млади политици. Този план се провали и по всичко личи, че парламентарната демокрация е далеч от завръщането си. Опозицията няма нужното мнозинство, за да прави конституционни реформи.

Въпреки че опозиционният алианс не успя да спечели парламента, Кълъчдароглу все пак постигна нещо историческо - обедини тези шест много различни партии зад себе си. 74-годишният кандидат наруши и едно голямо табу, като стана първият политик, публично говорил за алевитския си произход. Алевитите са етно-религиозно малцинство, които като цяло пазят произхода си в тайна, за да избегнат дискриминация. Кълъчдароглу също многократно е бил нападан заради произхода си.

Кълъчдароглу, който се прочу като борец срещу корупцията и неподкупен държавен служител, е в турския парламент толкова дълго, колкото и Ердоган. От 2007 г. насам той оглавява и най-голямата опозиционна партия. Досега нито една партия в Турция не е спечелила избори срещу Ердоган. Ако Кълъчдароглу го победи, той ще запише името си в историята.