Една забележителна българка: Елисавета Консулова-Вазова

За необичайната Елисавета Консулова-Вазова (1881 – 1965) е писано много. Забележителна личност от следосвобожденската история на България – намираме я "на всеки километър" в културния живот на епохата. Биографията ѝ наистина е повече от впечатляваща: необичайно образование, модерен брак, невероятна отвореност към новото и чуждото,  независим дух, свободолюбивост – и всичко това в периода преди Първата световна война, когато българското общество едва прохожда, граждански и цивилизационно.  

Елисавета Консулова-Вазова постъпва във втория випуск на Рисувалното училище (днес Национална художествена академия) на 16-годишна възраст в класа на Ярослав Вешин, специалност живопис. В курса са само две момичета, които често са сочени с пръст - такова "чудо" до този момент не е имало. Тя не може да приеме дискриминиращите методи на обучение спрямо жените, които не се допускат до вечерните актове за рисуване на голо тяло от натура, поради което протестира пред директора, проф. Иван Мърквичка. Успява да го убеди в необходимостта от промяна на учебния план. Вместо преподаване по гипсови модели, от този момент и за жените е отредено рисуване от натура. Става първата жена, завършила това учебно заведение, както и първата, на която е позволено да рисува голо тяло от натура.

Една жена с модерни възгледи

Една малка спечелена битка, ако гледаме с очите на човек от ХХI век, която в началото на XX век всъщност е била гигантска. Елисавета запазва моминската си фамилия - и след брака си с Борис Вазов, най-малкия брат на Иван Вазов, тя се нарича Консулова-Вазова. За времето това е дързост и признак на еманципираност.

И семейството ѝ е свръхмодерно. Наистина, има късмет със съпруга си. Образован в Париж юрист, той е толерантен човек и със спокойно отношение към "измислиците" на ексцентричната си съпруга. Отглежда и трите си дъщери по нов за времето начин. Те са късо подстригани и носят леки и широки дрехи, за да могат да се движат свободно. Революционно е, че на всяка от тях се дава по стая. Проектира сама детските мебели в стила Баухаус, семпли и функционални. Пътува с тях още като малки в Германия, дава ги в Мюнхен в интернат, докато тя самата живее в хотел и преследва художническата си кариера.

Това са само някои детайли от необикновения живот на Елисавета Консулова-Вазова. Напредничавост, образованост, самостоятелност, динамичност - това са характеристиките, които я определят като важна фигура от малобройния женски интелектуален елит от първите десетилетия на ХХ век. Не знаем дали е била много симпатична на съвременниците и най-вече на съвременничките си. Но винаги се е движила по ясна траектория -  мотивирана от стремежа да допринесе за добруването на обществото, семейството и жените.

Списание "Беседа" - нещо ново в България

Модерността на възгледите си и начина на живот Консулова-Вазова пренася на страниците на издаваното от нея домакинско списание "Беседа" (1926-1939), впоследствие излизащо като "Дом и свят" (1940-1943), маркирано като "Списание за литература, изкуство и домашна култура". Названието "домакинско" днес ни подлъгва да мислим, че става дума за "класическите" женски занимания като мода и кухня. Напротив - женският периодичен печат от началото на ХХ век, към който спадат "Беседа" и "Дом и свят" представлява една особена категория. Изданията се отнасят само частично до воденето на домакинство и мода, те са посветени и на здравословния начин на живот, литературата, гражданските права, образованието и изкуството. Издателите са без изключение високообразовани жени, които имат амбицията да просветят и образоват българката, да улеснят ежедневието ѝ и да я доближат до съвременните европейски вкус и култура. Когато днес се ровим в тези издания, не можем да спрем да се изненадваме – толкова много са приликите с настоящите "женски" светове. Оттук и тяхната актуалност и причината да се обърнем внимателно назад. 

Както при всяко културно нововъведение в началната фаза на градската култура примерът за списанието на Консулова-Вазова е вносен. И както обичайно "вносителят" принадлежи към интелектуалния елит. През 1926 Борис Вазов е назначен като пълномощен министър в Прага и семейството се премества да живее там.  По време на престоя си в Чехословакия художничката е впечатлена от грижите, които се полагат за повишаване на домашната култура на жените в младата чехословашка държава. "През време на пребиваването ми в Прага от 1926та до 1933та година имах случай да се запозная с всичко, което правят там за повдигане на домашната култура както в градовете, така и в селата. Аз отдавна си мислех, че в нашата хубава, богата страна, при нашия интелигентен народ, животът би бил много по-щастлив, ако имахме много по-висока домашна култура", пише тя.

И наистина след завръщането си от Прага Консулова-Вазова успява да осъществи намерението си и основава собствено списание. Желанието ѝ е българската жена "да бъде улеснена в своите задачи на домакиня и майка, за да ѝ остане повече време за нейното лично духовно издигане". Разбира се, че формулировката звучи доста назидателно, но така е бил тонът на времето. Забележително е как се обръща ценностната иерархия – в "домакинското" списание на преден план излиза образованието, а домоводството се прибира отзад.

Списанието, чието първоначално наименование е "Беседа", а после се променя на "Дом и свят", има висока препоръка на Министерството на народното просвещение и на Министерството на промишлеността и труда. Излиза всеки месец, с изключение на юли и август. Обхваща 32 страници в размер А4. Разпространява се чрез абонамент. Интересно е, че има и мъже читатели, което личи от наградите, които се дават поименно за решени задачи в забавната част. Разнообразено е с художествени фотографии и графики, по-късно на корицата се появяват карета с репродукции на известни български художници, приготвени да се използват за домашна декорация. Има и реклами, чието звучение не отстъпва на съвременния маркетинг. Една от тях изглежда така: "Дом и свят ви харесва, нали? Абонирайте се веднага, за да използвате и намаленията на ниския и без това абонамент. Ако изпращането на 120 лв. наведнъж ви създава мъчнотия, изпратете 60 лв., а останалите 60 - в началото на ноември. Така ще си запазите и правото на премия, чийто избор ще посочите при втората вноска."

Усилията, които художничката влага в списанието си, са неимоверни - тя е редактор, коректор, автор, уредник и "пиар" в едно. Редакцията се намира в дома ѝ, привлечени за участие като преводачки и илюстраторки са и двете ѝ дъщери Елка и Бинка.

Нищо, че примерът е чуждестранен – изпълнението е умело напасвано към реалното ежедневие и потребности на българските читателки. Добавят се подчертани възпитателни аспекти. Списанието бързо се налага на пазара и монополизира читателския вкус. И това въпреки високия стил и изискания език. Днешни издатели биха се поколебали да тръгнат на такова ниво, то би се смятало за опасно за търговския им успех. Сбъдва се поставената задача: посланието на медията излиза далече извън домакинския хоризонт, отстоява качества като независимост и равноправие. Без кресливост се отхвърлят ограниченията и предразсъдъците и "заобиколно" се призовава за еманципация.

Подробно описание на програмата на списанието намираме в следния текст на издателката: ""Беседа" е единственото списание в своя род у нас. То дава отбрана изящна литература – оригинални разкази от български писатели и най-изискани преводи на чужди. При това държи читателя в течение на културния живот у нас – дава рецензии за всички по-видни изложби, за театър и музика. Но освен това "Беседа" застъпва една много важна страна на живота, домашната култура в нейния най-изискан съвременен вид. В списването и илюстрирането на "Беседа" взимат участие най-видни наши имена. За всичко, което "Беседа" дава, абонаментът е много низък и остава същият, въпреки всеобщото поскъпване на книгата. Но редакцията би желала да даде още повече - при същата цена. Броят на абонатите решава това. Помогнете ни в нашето желание да ви дадем още повече, като абонирате поне една ваша приятелка!"

И наистина - списъкът на главните сътрудници се чете като извадка от списъка на софийския литературен и научен елит: Александър Балабанов, Дора Габе, Екатерина Каравелова, Елисавета Багряна, Елин Пелин, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев и много други.

"Дом и свят" запазва имиджа и списването на "Беседа", която еднозначно е спечелила "добрата преценка на най-взискателната част на нашето общество". Дали това звучи високомерно? Мерникът на редакцията е насочен очевидно нависоко и безкомпромисно към семейната и обществена еманципация на българката. Лично за Елисавета Консулова-Вазова тази цел е постигната, следва идеята да се разпространи по-нататък. За съжаление смяната на системата възпрепятства намеренията ѝ. По понятни причини след Деветосептемврийския преврат списанието е спряно.

Ако жени като нея бях инфлуенсърки

Днес жени като Елисавета Консулова-Вазова са забравени. Връщането към нейната личност и нейните усилия за просвещението и културния напредък на българските жени не е въпрос на носталгия. Не бихме се ровили в техните издания и биографии, ако нямахме актуален повод. И това е липсата на примери, достойни за подражание, извън актрисите, моделките и поп-иконите. Като се обърнем назад – би ли могла личност като умната, образована, елегантна, работлива и талантлива Елисавета Консулова-Вазова да стане днешна инфлуенсърка?

Добре би било.

***
Авторката на този текст проф. Юлиана Рот е преподавател в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен.