България и ромите: Макар и бавни, промените са възможни

Пред кабинета на д-р Попов, акушер-гинеколог в АГ- отделение и редови ординатор, който работи с ромските жени от близо 40 години, в общинската болница „Св. Иван Рилски“ в Дупница, чакат две жени и едно дете. Детето е на 14 и това е втората негова бременност. Как се е стигнало дотук не се обсъжда в момента. Майката и бабата, която едва ли е на повече от 40, чакат докторът да каже има ли опасност от тежки усложнения по време на бременността или не. „Детето трябва да бъде прегледано, а по закон аз не мога да преглеждам момиче на такава възраст, освен в присъствие на майката”, обяснява лекарят.

Мост и филтър между различни традиции

Помагат му Надка Методиева и Даниела Благоева - две жени от ромските махали на Дупница, които работят като здравни медиатори от 2007 година, а от една година работят като такива и в болницата. Те са доверените лица на жените от ромската махала. Те са тези, които познават историите им, бита им, празниците им. Те превеждат, обясняват, съпровождат, съветват, успокояват … Те знаят точните думи, които трябва да чуе пациентката, която за първи път постъпва тук. Те са тези, които ще кажат на таткото, свекървата, зълвата, петте ѝ деца и всички останали от голямата фамилия, че когато дойде моментът, тяхното място не е пред залата за раждане, че трябва да почакат отвън, че болницата има свои правила, различни от правилата в махалата. Те са и мост, и филтър между различни култури и различни традиции.

Заедно с двете здравни медиаторки и с Цвета Петкова - член на управителния съвет и експерт на Национална мрежа на здравните медиатори, напускаме болницата и тръгваме към Гиздова махала. Близо четвърт век Цвета Петкова работи за развитието и социалното включване на ромските общности. Познават я. Слушат я. Уважават я. Била е няколко години координатор в ромска общност в Северен Рейн-Вестфалия и се опитва да пренесе добрата част от германския опит и тук.

Тръгваме из квартала. Боклуци, кучета, порутени огради. Жените са се събрали на обичайните места, предупредени са, че идваме. Там ще се запознаем с още три здравни медиаторки - Албена Димитрова, Ани Стоянова и Сашка Христова, които чакат Цвета. И ще започнат да си говорят с нея - разговор, който сякаш е прекъснат преди глътка кафе.

Помощ за здравна превенция

“Ние - неправителствените организации, отиваме там, където държавата няма финанси или експертиза и там, където частният бизнес няма интерес” - казва д-р Радосвета Стаменкова - изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП). Това е водеща неправителствена организация в страната и региона с над 30-годишен опит в областта на здравната превенция и информация, репродуктивното здраве и застъпничеството за каузите на уязвими групи.

През 2015 проф. Търнев и екипа му от Фондация здравни проблеми на малцинствата за първи път пилотират модела за работа на здравни медиатори в лечебни заведения в 3 общини. През 2023-2024 отново по пилотен проект 21 здравни медиатори работиха в 8 болници в 7 общини. По този модел вече са обучени и сертифицирани над 60 души за работа в лечебни заведения.

Какво вършат здравните медиатори

“Здравните медиатори трябва да са хора от уязвимата група, в която работят, да говорят езика ѝ, да са комуникативни и да имат минимум средно образовани“, казва д-р Стаменкова. Основните отделения, в които работят, са АГ и педиатрия – тоест там, където идват майките с децата. Майките не знаят как да се държат в болница: не знаят, че не може да си оставиш детето и бързичко да изтичаш до махалата - не за друго, а защото няма кой да се погрижи за другите ти деца… Или че не може с чехлите, с които си навън, да си вътре.

Медиаторът обикновено е на пряко подчинение на старшата сестра в болницата. Негова е деликатната задача да обясни на медицинския персонал, че ромите не са втора или трета ръка хора и не е добре да бъдат държани в отделни стаи, където няма хладилници за децата… Медиаторът работи с пациентките, помага при постъпването им в болницата.

В малките населени места, където има възрастни хора, медиаторите помагат и на тях. Няма значение дали са българи или роми. Той теренът те учи. И ти инстинктивно разбираш, че си там, за да помогнеш на нуждаещи се…

Ние сме "онези със спиралите"

В Гиздова махала разговорът продължава: контрацепцията, поставянето на спирала… Именно медиаторите мотивират многодетни жени, които иначе не биха се сетили, че това може да им се случи.

“Да, ние сме “онези със спиралите”. През различни центрове за обществена подкрепа предоставяме спирали. Защото контрацепцията не е включена в здравноосигурителния пакет. А много от целевите групи, с които работим, не са здравно осигурени. И за да имат някакъв достъп до такива услуги, някой трябва да се погрижи. Ние сме и “онези с кондомите”. Имаше период, в който по различни програми имаше много кондоми. Сега няма. Ние ги купуваме, за да стигнат до младите хора или се разбираме с компаниите, които ги предоставят. Ние се занимаваме със сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране. Основна част от семейното планиране е предоставянето на съвременна контрацепция - начини за предпазване от нежелана бременност, а в случая с кондомите - и от сексуално преносими инфекции”, казва д-р Стаменкова.

В България няма автомати, от които човек може да си вземе безплатен презерватив. Във Франция в края на миналата година одобриха разпоредба, според която всички лица под 26-годишна възраст имат достъп до безплатни презервативи. Тук сме далече от това и БАСП се опитва да покрива тези липси.

Това е част от работата на терен на хора, които от 30 години се стараят да решават проблемите на ромските общности и да създават условия системата на здравеопазване да бъде достъпна за тях. Всички те гледат на ромите като на възможност, а не като на проблем. Знаят, че макар и бавни промените са възможни.

"Вие, българите сте богати, имате мивки с течаща вода"

Д-р Стаменкова ми разказва за едно обучение в село Марчево. “Едно тъжно и бедно място по пътя за прекрасните Лещен и Ковачевица.” Обяснявали на жените колко е важна хигиената. Споделяли си кой какво мисли за другите. “Вие, българите сте много богати, имате топла вода, мивки с течаща вода“, им казали местните.

“Говорех за хигиена на хора, които имат две чешми в целия квартал, нямат течаща вода в къщите. И каква ми беше изненадата, когато видях, че в обедната пауза бяха отишли да си купят сапун и тоалетна хартия. Същите тези жени, без течаща вода у дома…”

Д-р Стаменкова казва за себе си, че е щастлив човек, защото през годините е била ментор на различни ромски младежи, които са били студенти по медицина и други медицински специалности. Голяма част от тях вече са лекари. Част от тях вече са взели специалност, някои са направили докторантура. Те са лекари, фармацевти, медицински сестри акушерки, лаборанти…

„Страхотни са и са страхотен пример. Идват от цяла България. И са изключително мотивирани. Това, което въведохме със здравния медиатор, е едно от най-хубавите неща, които са се случвали, за да се подобри системата. Това е класически пример как един проект на НПО може да се превърне в държавна политика. Докога ще продължи тази практика обаче зависи … от държавната политика.“

Отговорностите са големи, очакванията - също

След изпита за новия випуск здравни медиатори тези, които издържат, ще получат сертификатите си във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет. С това в над 160 общини на страната ще работят около 320 медиатори. В Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) се надяват в новата версия на Наредбата за здравния медиатор да бъде включена възможността с тези хора да работят с делегиран бюджет в общинските болници и да получат малко допълнително възнаграждение. Защото отговорностите са големи и очакванията са големи. А теренът е чуплив като рохко яйце...

Девизът на национална мрежа на здравните медиатори е “Промяна отвътре навън”. Защото - ако едно яйце го счупиш отвън, пиленцето ще умре. Но ако пиленцето само си счупи черупката, то става птиче, оживява и ще може да лети…

****

Вижте и това видео на ДВ: