1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

97 лева за винетка - много ли е?

Ясен Бояджиев23 ноември 2015

Оповестеното поскъпване на винетките от 67 на 97 лева предизвика силни емоции в България. Готви се дори "национален" протест. И докато чакаме развръзката в този спор, нека видим дали винетките наистина са скъпи.

https://p.dw.com/p/1HAVR
Снимка: BGNES

Коментар на Ясен Бояджиев:

След като в продължение на осем години цените на пътните винетки бяха неприкосновени, тази есен управляващите обявиха, че предстои повишаването им. Направиха го по възприетия от тях напоследък (последно наблюдаван с полицейските привилегии) ориенталски метод на пазарене - започваш от толкова висока цена, че когато после отстъпиш до желаната от теб, „клиентът” да остане доволен и даже да ти благодари. Така „изтеклата” най-напред информация бе за поскъпване с над 100%. Последва успокоителното „няма да е чак толкова”, за да се стигне до цена с 40% по-висока от днешната - от 67 на 97 лева.

„Номерът” обаче, както се казва, не мина. Будното гражданство отговори първо с интернет-недоволство, после с авто-шествия и блокади на пътища по места. Готви се и „национален” протест. Разбира се, към недоволството на хората побързаха да се прикачат и тепърва ще се прикачват всевъзможни политици и популисти. Какво ще стане накрая, можем да предположим по аналогия. Но докато чакаме развръзката, да видим какви са основните аргументи в спора.

А заплатите?

Да, казват мнозина от протестиращите, днешната цена на винетките сигурно е прекалено ниска, но и заплатите са ниски. В България това е дежурният аргумент при всеки разговор за цени.

По статистически данни обаче, през последните осем години средната заплата в страната е нараснала с 60%, докато цената на винетките не е мръднала. Разбира се, доходите ни продължават да бъдат много по-ниски от западноевропейските и от онова, което ни се иска, тъй че по принцип да се плаща повече за каквото и да било е неприятно. И въпреки това е много съмнително дали за огромното мнозинство от шофьорите, наводняващи всяка година пътищата с все повече и повече автомобили и плащащи хиляди левове за гориво, някакви си 30 лева годишно повече за винетка ще са чак толкова голям проблем. А за по-бедните от тях по линия на социалното подпомагане държавата и сега дава около 190 хиляди безплатни годишни винетки.

Колкото до аргументацията, че за да се движат по пътищата, българските шофьори плащат повече от западните си колеги - това твърдение е абсолютно несериозно. Защото системите за таксуване на пътуващите и източниците за финансиране на строителството и поддържането на пътищата са най-различни. Като цяло обаче разходите на тези страни за пътната инфраструктура са многократно по-високи от българските. Затова и пътищата им са многократно по-добри.

За тези пък, които си мислят, че може да има безплатни неща, че проблемите се решават някак от само себе си и че благата падат от небето, ще кажем, че е възможен и вариант без никакви винетки, толтакси и пр. Като в Германия. Тогава обаче цялата сметка ще трябва да се плаща от бюджета. Тоест, от всички данъкоплатци (включително и от тези, които не карат кола). За сметка на останалите сфери, които чакат бюджетно финансиране - социалното подпомагане, здравеопазването и образованието, например.

Bulgarien Auto-Vignette
Към момента от винетки се събират около 220 милиона лева годишноСнимка: BGNES

Плащаме - и пак има дупки

Да, ама ние и сега плащаме, а пътищата са си все така лоши, чупим си колите по дупките и после плащаме втори път - за ремонти, казват протестиращите. И са прави - реалността е точно такава. По данни от изследване на Световната банка, в момента 35 на сто от 20-те хиляди километра републиканска пътна мрежа са в „лошо състояние” (тоест, с над 30% повреди на настилките). Обяснението е много просто - плащаме, но недостатъчно. Сега от винетки се събират около 220 милиона лева годишно. 12 милиона от тях отиват за споменатото социално подпомагане, а 50 милиона - за зимно почистване. Държавата добавя според възможностите си в различните години още 40, 50 или 100 милиона от бюджета. Тези пари обаче са крайно недостатъчни, дори за да се закрепи сегашното състояние. Образно казано: докато ние запълним една стара дупка, вече са се образували две нови. Това положение няма да се промени кой знае колко и с предлаганите нови цени на винетките.

За да се усети някакво устойчиво подобрение, са нужни поне два пъти повече пари годишно. Иначе ще продължим да плащаме за ремонти на автомобилите си - при това много повече от това, което биха ни стрували новите, по-скъпи винетки. Отделно трябва да се каже, че инвестициите в пътната инфраструктура имат значителен мултиплициращ ефект за икономиката. Както е посочено в споменатото изследване на Световната банка, за всеки лев, вложен в поддръжка и рехабилитация на пътища, техните ползватели спестяват около 11 лева.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev
Ясен БояджиевСнимка: DW/P. Henriksen

Цената на недалновидната политика

Разбира се, всичко това отдавна е много добре известно на политиците. Години наред обаче, от страх пред народното недоволство и за да се харесат на избирателите, те (включително днешните управляващи) не направиха нищо. Както вече стана дума, цените на винетките не са променяни цели осем години. Ако бяха повишавани всяка година постепенно и по малко, днес нямаше да има протести, а пътищата щяха да изглеждат по-добре.

Същото, впрочем, наблюдавахме през тези години и в много други сфери - с пенсионната възраст, с цените на тока, а напоследък и с привилегиите на полицаите. Системно стопираните реформи, отказът от непопулярни, но неизбежни решения имат като краен резултат анемична икономика и ниски доходи.

Тъй че цената на винетките - и старата, и новата - не е висока. Непосилно висока е цената на недалновидната и страхлива политика.

А иначе - няма да е никаква изненада, ако управляващите пак се откажат от намеренията си и винетките запазят цената си за девета поредна година.