1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
КонфликтиУкрайна

Отчаяние и изтощение: 1000 дни война в Украйна

Ребека Барт ARD
19 ноември 2024

Руската агресия от ден на ден изтощава и деморализира украинското общество. Войниците и техните семейства са все по-отчаяни от сегашната ситуация на фронта. В същото време хиляди други просто бягат от Украйна.

https://p.dw.com/p/4n9j3
Киев: Украинско дете върху разрушен руски танк
Киев: Украинско дете върху разрушен руски танкСнимка: ANATOLII STEPANOV/AFP/Getty Images

От 1000 дни Антонина Данилевич може да разчита само на собствените си сили. Защото точно преди 1000 дни Русия нахлу в Украйна. Оттогава нищо в живота на семейство Данилевич не е вече същото. Съпругът ѝ Олександър защитава Украйна – бие се в източната част на страната, близо до Бахмут или Харков, пише АРД. 

За всичките тези 1000 дни Олександър е бил в отпуск само два пъти по 15 дни. „Преди се прибираше от работа, а сега идва на гости“, казва Антонина. Тя живее в тристаен апартамент в северната част на украинската столица Киев заедно с дъщеря си. Синът ѝ е студент и вече се е изнесъл.

Изтощението си личи в разговорите

„Не бива да показвам никаква слабост. Ако нещо се случи със съпруга ми по време на войната, искам децата да знаят, че могат да разчитат на майка си“, казва украинката и тихо започва да плаче.  Няма баби и дядовци, които да снемат част от товара ѝ. Пред германското издание тя казва, че няма друг избор, освен да бъде силна всеки ден.  

Руската агресивна война изтощава украинското общество - с всеки изминал ден все повече. По данни на ООН повече от шест милиона души са напуснали страната. Много от тях вероятно завинаги. Десетки хиляди са били убити или ранени. От 2014 г. насам Украйна е загубила около 20% от територията си. 

Изтощението обаче е особено видимо в разговорите. Виктория е доброволка, която събира дарения за армията. Тя казва: „При последната акция постъпваха дарения само от войници или техните семейства“, казва тя угрижено. В Украйна има и хора, за които войната е все още нещо далечно, коментира АРД и добавя: „Трудно е да си го представим, като се имат предвид масивните руски въздушни удари по цяла Украйна. Трудно е да си го представим, като се има предвид, че биват изличавани цели семейства“.

В кафенетата: между нормалността и смъртта

"В Киев обаче човек няма усещане за война", казва в репортажа Хана Васюк. Военнослужещата изнася лекция пред студенти по медицина в украинската столица. Чувството, че животът просто си тече, докато нейните приятели умират на фронта, е най-лошото нещо за нея, казва Васюк.

През 2023 година тя е изпратена като медик в южната част на Украйна – тогава армията безуспешно се опитваше да пробие руската отбрана. Вместо това украинските войски затъваха в руските минни полета. "Често в продължение на часове не можех да изтегля ранените от бойното поле. Чувах писъците им по радиостанцията, а не можех да направя нищо – това ме разстройва и до днес", казва Васек. „Веселието в киевските кафенета и ресторанти просто ме ужасява“, добавя тя.

Дете на прозореца в полуразрушен блок в Донецк
Сред разрушенията в ДонецкСнимка: AFP/Getty Images

"Не всичко е черно-бяло", казва и Виктория, доброволката, която неуморно събира дарения за армията. С набраните средства се закупуват турникети, спални чували, топли униформи и лекарства. Признава, че с колеги също е влизала в заведение, "но последният път беше по траурен повод - за да се сбогуваме с приятел, който беше убит", добавя тя.

Недостиг на оръжия и голям брой жертви

От балкона на жилището си в Днипро Анна Горбачова гледа към тъмните улици на града. Наблизо има военна болница. И морга. На Горбачова и семейството ѝ вече на два пъти им се е налагало да бягат от руските войски. Първо през 2014 г., а след това през 2022 г. Най-малкият син едва ли си спомня друг живот от този по време на война. Сега Горбачова се опитва да предпази най-големия си син от призовка в армията. Твърде много нейни приятели и познати вече са загинали на фронта.

"Другите жени сигурно ме мразят за това", казва тя с горчивина. "Егоистка ли съм?". Казва, че знае твърде много за злоупотребите на фронта, за лоши командири или недостатъчно обучени войници, за многото жертви и липсата на оръжия.

Войниците поддържат връзка само със семействата си

Хиляди мъже са напуснали страната нелегално. Много от тях се укриват от наборна военна служба. Някои от тях подкупват служители от комисиите за медицински прегледи, за да бъдат освободени като негодни, посочва по-нататък АРД.

Мнозина на фронта смятат тези мъже за предатели, за слабаци. И Антонина Данилевич изпитва гняв към тези, които бягат. Но също и към държавата, която не успява да набере достатъчно войници, за да може съпругът ѝ да се върне у дома. Същата тази държава, която не е в състояние да се пребори с корупцията, така че никой да не може да си купи спасение.

Желание за преговори

"Напоследък съм толкова разочарована, че когато войната свърши, искам да си събера нещата и да напусна тази страна", казва Данилевич пред АРД. "Тези, които се крият сега, след войната сигурно ще се правят на най-големите патриоти", допълва тя. Антонина Данилевич е за преговори. Иска войната да свършва по-бързо. Проучвания показват, че една трета от украинското население е готово да отстъпи свои територии. Но почти никой в Украйна не вярва, че Русия наистина иска мир, завършва публикацията на АРД.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата