10 случайни изобретения, без които не можем

Една вечер 11-годишният Франк Еперсън си налял чаша лимонада. Но напитката му се сторила топла и той я оставил да се изстуди навън. След няколко часа момчето намерило течността замръзнала - заедно с лъжицата, която по случайност била останала в чашата. Всичко това се случва през 1905 година, а 18 години по-късно Франк Еперсън патентовал изобретението си.

Германската домакиня Мелита Бенц, живяла в началото на 20 век, никак не харесвала вкуса от утайката на кафето. Младата жена пробила дупки на дъното на една консерва и ги покрила с попивателна хартия от тетрадката на сина си. На 35-годишна възраст Мелита патентовала филтъра за кафе и с капитал от само 73 пфенига основала фирма. Днес "Мелита" е концерн с 3 500 служители.

Металическата капачака за затваряне на бутилки е 80-ят опит на емигриралия в САЩ ирландец Уилям Пейнтър да патентова най-сетне нещо смислено. През 1892 година изобретателят-неудачник измислил как да затваря херметически бутилки, без това да затруднява по-сетнешното им отваряне. Броят на зъбците бил определен тогава на 24. Днешният стандарт е 21 зъбци.

Унгарският журналист Ласло Биро никак не обичал перодръжките. Идеята за химикалката му дошла, докато наблюдавал как деца си играели със стъклени топчета. Едно от топчетата се изтъркулило през локва и оставило след себе си следа, наподобяваща линия. В Аржентина, където Биро е живял в изгнание, патентованите от него химикалки и до днес носят името "биромами".

Германецът Артур Фишер е можел да се похвали с над 1000 патента. Но най-великото му изобретение - дюбелът - е чиста случайност. През 1958 година Фишер трябвало да монтира тежки рафтове. Дървените нитове му се сторили ненадежни и той изрязал в кухнята първите пластмасови дюбели. Днес се произвеждат около 15 милиона дюбела на ден.

Самозалепващата се закопчалка е изобретена сравнително късно. През 1955 година тя е патентована от швейцареца Жорж де Местрал. Няколко години по-рано той с мъка отстранявал репеите от козината на кучето си. Един ден решил да види под микроскоп как репеите се задържат върху други повърхности. Дълги години Жорж де Местрал се опитвал да копира природата. И накрая успял.

Снабдяването с хранителни продукти било един от най-големите проблеми на Наполеоновата армия. Затова Наполеон Бонапарт обявил голяма награда за този, който се научи да консервира хранителни продукти. Френският сладкар Никола Апер успял пръв и през 1810 година получил обещаната награда. Апер варил продуктите в солена вода, след което ги стерилизирал в буркани, а по-късно и в консервени кутии.

През 1908 година нюйоркският търговец Томас Съливан изпратил на клиентите си малки рекламни порции чай, опаковани в копринени торбички. Много от клиентите пускали чая заедно с торбичката във водата, защото смятали, че именно такава била идеята на търговеца. Така Съливан започнал да продава чай в пакетчета за еднократна употреба. Днес пакетчетата са не копринени, а книжни.

През 1896 година хамбургският аптекар Оскар Тропловиц разработвал медицински лейкопласт. Един от вариантите бил особено несполучлив - залепвал толкова силно, че разранявал кожата при отлепване. Впоследствие обаче придобил световна популярност. В България е известен като тиксо или скоч.

Щипката в най-обикновения ѝ вариант (две дървени парченца, свързани с малка скоба) се смята за "народно изобретение". Пръв я патентова американецът Дейвид М. Смит - през 1853 година. В следващия половин век щипката е усъвършенствана от цели 150 души.