1:0 за полицията срещу престъпните кланове?

В средата на януари 1300 полицаи проведоха масирани акции в Дортмунд, Есен, Дуйсбург, Реклингхаузен и Гелзенкирхен по подозрение в пране на пари, укриване на данъци и работа на черно. Това беше най-голямата полицейска хайка в историята на провинция Северен Рейн-Вестфалия срещу престъпните семейни кланове. Новата линия на полицията срещу тези кланове се казва "нулева толерантност". Полицейски акции бяха проведени и в Берлин, Бремен и в Долна Саксония. Това е отправната точка на новата политика спрямо престъпните семейни кланове, посочва министърът на вътрешните работи в Северен Рейн-Вестфалия Херберт Ройл. Дали обаче клановете наистина са много изнервени, както твърди полицията?

Или по-скоро вярват, че полицията няма да може дълго време да поддържа натиска? "Престъпните групи вече са изнервени, посочва ислямоведът Ралф Гадбан, но по-важен е сигналът, който подава държавата. Ние отново контролираме улицата. А това дава на гражданите чувство за сигурност". Характерен е случаят с члена на един престъпен семеен клан в Берлин, чиято заповед за арест е отменена. "Всички бяха наясно, че Арафат Абу-Шакер няма да лежи в предварителния арест до повдигане на обвинението. Въпреки това беше важно, че той видя как изглежда една килия отвътре. Отмяната на заповедта за арест не означава край на разследването. Прокуратурата продължава своята работа", казва председателят на полицейския синдикат в Берлин Норберт Киома. Клановете не бива да се чувстват сигурни. Такава е новата стратегия на полицията.

Половин милион души - членове на някой клан

Години наред полицията си затваряше очите за престъпните семейни кланове. Включително и за да не би да бъде обвинена в етническа дискриминация. По тази причина борбата срещу клановете стана още по-трудна. Клановите структури се затвърдиха, възникнаха паралелни общества, тоест противникът порасна. "В цяла Германия живеят междувременно половин милион души, които принадлежат към някой клан. Не всички, разбира се, са престъпници", казва Ралф Гадбан. Националностите са най-различни. Има ливански кланове, турски, кюрдски, албански, косоварски и дори чеченски големи семейства, които са замесени в престъпна дейност. Наскоро у един безработен, получаващ пари по програмата Харц 4, полицията откри 60 000 евро. Въпреки това този мъж е на свобода. "В Германия не съществуват правила като в Италия", казва Ралф Гадбан. "Това означава, че ние трябва да докажем, че това се откраднати пари, а не вероятният извършител да трябва да доказва, че са спечелени с честен труд. Борбата срещу престъпната дейност на семейните кланове може да бъде успешна, само ако правосъдието действа радикално", казва експертът.

Политиката най-после осъзна проблема с престъпните кланове, полицията непрестанно провежда акции и правосъдието изчерпва всички правни средства. Всичко това обаче трябва да бъде се съпътства от програми за реинтеграция.  "Около една трета от членовете на семейни кланове искат да водят нормален живот. Те се чувстват като затворници в клана", казва Гадбан.  Проблемът обаче е в това, че в Германия няма реинтеграционни програми за членове на семейните кланове. Тепърва в берлинския квартал Нойкьолн стартира подобен проект. "Ние трябва да се обърнем преди всичко към младежите и жените. Само при тях има реален шанс да бъдат измъкнати от традиционните семейни структури. Преди всичко обаче, трябва да им предложим привлекателна алтернатива извън клана. Гаранция за образование, помощ в търсенето на работа и т.н. А това е продължителен процес", казва Ралф Гадбан.

Концепция от превенция и репресия

Експертите настояват Германия да навакса това, което пропусна преди четири десетилетия. С други думи, да не повтаря грешките от миналото, посочва Матиас Рое. Ислямоведът напомня за 1975 година, когато в Германия пристигат първите бежанци от ливанската гражданска война. "На времето ние дадохме на тези хора да разберат, че не ги искаме тук. Не им дадохме достъп до образование и до работа", казва той. Според него, по този начин Германия косвено е потвърдила предубежденията към държавата, каквито съществуват в родните страни на бежанците. "Хората дойдоха от страни, в които можеха да оцелеят само рамките на големите семейства. А държавата само ги дискриминираше", казва Матиас рое. Той пледира за смесена концепция от превенция е репресия.През последните дни полицията изразява оптимизъм, че може да спечели борбата срещу престъпните семейни кланове. Същевременно всички са наясно, че за това е необходимо дълго време. Ислямоведът Матиас Рое я сравнява с лекоатлетическо състезание. "Това обаче няма да бъде спринт на 100 метра, а маратон", казва той.