"Японският" хъс над всичко

Първенството като цяло беше несъмнен успех. Стадионите бяха пълни. Зрителите отпразнуваха шампионата на дамите като семеен празник. Мъжете-футболисти биха могли да си вземат някои поуки оттук. През по-голямата част от турнира женските отбори предлагаха зрелищен футбол на добро техническо и тактическо равнище.

Разликата е стопена

Правеше впечатление, че разликата между най-добрите и най-слабите е значително намаляла. Дори считаните за аутсайдери не се предаваха лесно, а това беше добре за турнира. Някои от фаворитките пък бяха принудени да си тръгнат по-рано от очакваното. Четвъртфиналите бяха крайната спирка за Англия, Бразилия и Германия. И в женския футбол вече се изискват постижения далеч над средните, за да се стигне до успешно класиране.

Германският отбор се провали най-вече заради психическото напрежение на състезателките, предизвикано от високите очаквания у дома. Обществеността явно смяташе, че тимът на селекционерката Силвия Найд ще стане за трети пореден път световен шампион.

Лекотата в играта на германките обаче се изгуби, когато срещу тях застанаха сериозните съперници. Само по време на срещата с Франция от предварителния кръг на шампионата отборът демонстрира истинския си потенциал.

Нестабилните фаворитки

Треньорката Найд трябваше да преглътне заслужени критики. И все пак: оспорваното й решение да "заточи" Биргит Принц на скамейката на резервните играчи беше правилно. Трикратната участничка в световни първенства с рекорден брой участия в женския национален отбор чисто и просто не беше в добра форма.

Но да се върнем към японките: те са достойни носителки на световната титла. Играят силно, тактически дисциплинирано и много сплотено. Така и заслужиха своя успех, който може би ще внесе малко национална утеха за хората на една страна, преживяла три ужасяващи катастрофи.