Човекът с няколко живота

В края на ноември 1972 година британският "Дейли експрес" излиза със статия, която предизвиква световна сензация. Заглавието на публикацията съдържа една-единствена дума, изписана с дебели черни букви - Борман. Под заглавието - снимката на един човек, за когото от 27 години насам се смята, че е безследно изчезнал. И ето, че изведнъж светът го вижда жив и здрав. Подвизава се като едър търговец в Чили и Аржентина под името Рикардо Бауер, гласеше тогава сензационната новина. Малко по-късно се оказа, че всичко това е една голяма заблуда, а за утеха на посрамилите се журналисти беше припомнено, че те не са първите, опитали се да покажат на света поредния фалшив Мартин Борман.

Само до началото на 70-те години на 20-ти век германските служби са проверили над 6 400 отделни сигнала, свързани с Борман. Разпитани са били десетки “очевидци”, готови да се закълнат, че са разпознали някогашния партиен секретар на Третия райх. Най-малко 16 “Бормановци” попадат зад решетките. Незнайно колко са местата, разкопани в търсене на гроба на зловещия нацистки функционер.

В бункера на фюрера

Колкото и невероятно да звучи, в годините на нацистката диктатура в Германия почти никой не е знаел кой е Мартин Борман. Дори вестниците по онова време изписвали името му грешно. Това е повече от странно, като имаме предвид, че никой друг в Третия райх (освен самия Хитлер) не е имал повече власт от него: СС-обергрупенфюрер Мартин Борман е бил председател и завежащ канцеларията на управляващата партия НСДАП, личен секретар на Хитлер, райхсминистър и политически наставник на щурмоваците от Фолксщурм. До деня, в който Хитлер слага край на живота си, Борман е работел неотлъчно в бункера на фюрера, където на 2 май 1945 година записва в дневника си, че ще предприеме бягство. След това следите му се губят. И започват спекулациите.

Британският майор Ричард Хортън пръв се захваща да търси заместника на Хитлер. През октомври 1945 година са отпечатани 200 хиляди позиви със снимката на Борман. Но, уви, напразно. Когато месец по-късно в Нюрнберг започва военният процес срещу лидерите на нацистката диктатура, Мартин Борман не е сред обвиняемите на подсъдимата скамейка. Осъден е задочно на смърт чрез обесване. Девет години по-късно Административният съд в Берхтесгаден постановява, че в момента на произнасянето на смъртната присъда срещу Борман той вече не е бил сред живите. След това берлинската община го вписва официално в гражданския регистър като мъртъв - с документ под номер 29223, в който е записано, че смъртта му е настъпила в 24 часа на 2 май 1945 година.

Въпреки всичко това зачестяват слуховете, че Борман все пак е успял да избяга. Лондонският “Телеграф” твърди, че още през 40-те години в британските служби са постъпили информации, според които Мартин Борман бил засичан в Шри Ланка, Египет и Южна Америка. Американското правителство пък разпространява снимки и точно описание на издирвания нацист сред целия си дипломатически състав.

На 15 метра от целта

Заради новите спекулации прокуратурата в Берлин отново отваря досието "Борман". С неговото издирване се захваща лично главният прокурор на провинция Хесен Фриц Бауер, който е убеден, че Борман е жив. Набързо е издадена нова заповед за задържането му, а за главата му е обявена награда от 100 хиляди германски марки. През лятото на 1965 г. прокуратурата разпорежда да бъде разкопан участък в близост до гара "Лертер" в Берлин, където - според непроверени слухове, било погребано тялото на Борман. Но и този опит за разкриване на истината завършва без успех. Както по-късно ще стане ясно, тогава издирвачите на Борман са се разминали с истината заради някакви си 15 метра.

А спекулациите така и не секват: лондонският "Сънди таймс" тиражира през 1968 г. свидетелствата на някой си Ерих Карл Видевалд, който твърди, че през 1945 г. е помогнал на Борман да избяга от Берлин в Южна Америка. Три години по-късно бившият шеф на германското разузнаване Райнхард Гелен циментира една от най-популярните версии за съдбата на Борман - в мемоарите си Гелен твърди, че лявата ръка на Хитлер е избягал в Москва. И само по една чиста случайност всички тези теории съвсем скоро биват опровергани.

Към края на 1972 година, при полагането на нови кабели на "Инвалиденщрасе" №63 в Берлин, работници се натъкват на необичайна находка - откриват два човешки скелета. След многомесечни лабораторни анализи се установява, че единият е на личния лекар на Хитлер Лудвиг Щумпфегер, а за другия с "абсолютна сигурност" се твърди, че става дума за тленните останки на Мартин Борман. Заключението на съдебните медици гласи: Борман е погълнал ампула с отрова. С това прокуратурата прекратява издирването - за втори път Борман е обявен официално за мъртъв, тленните му останки са предадени за съхранение като веществено доказателство, издаден е смъртен акт, а случаят официално е обявен за приключен. Не за дълго обаче...

54 години по-късно

В началото на 80-те години репортер на сп. "Щерн" обявява сензационно, че Борман е жив и че скоро щял да го интервюира. Малко по-късно обаче гръмва аферата с фалшифицираните дневници на Хитлер и това погребва амбициите на репортера. През 1994 година бившият съветски агент Борис Тартаковски реанимира тезата за шпионската дейност на Борман в полза на руснаците, а две години по-късно бившият британски агент Кристофър Крейтън пише в книгата си "Операция Джеймс Бонд", че по заповед на Уинстън Чърчил британските войски извели Борман от обсадения Берлин. За капак на всичко през декември 1996 г. в италианския вестник "Манифесто" се появява дописка, според която Мартин Борман бил починал през 1952 г. в Рим.

Всичко това изнервя до крайност близките на Борман и те се съгласяват да бъде направена нова експертиза - този път с помощта на най-модерните методи на ДНК-анализа. През пролетта на 1998 г. части от тленните останки, намерени в Берлин от строителните работници, са изследвани в лаборатории във Франкфурт, Берн и Мюнхен. Баварските съдебни медици дори успяват да сравнят ДНК-проба от костите с кръв, предоставена от роднина на Борман. Заключението: тленните останки, открити при изкопни работи на берлинската "Инвалиденщрасе", са категорично на Мартин Борман. Така случаят отново е обявен за приключен, този път окончателно. През 1999 година тленните останки на Борман са кремирани, а пепелта - разпръсната над Балтийско море. Цели 54 години след смъртта му.

АГ, ШпО, ДПА, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел