Цирк "Бойко"

Да се гласува на референдум за данъците, да се впишат данъчни ставки в конституцията, а всичко това да се оправдава като PR на страната, защото само така щели външните инвеститори да ни имат доверие… Кой отговорен политик ще реши да върже ръцете на държавата си по този начин, пък и ще има наглостта да казва, че ще променя конституцията заради чужденците? Освен това откъде-накъде ще ни се представя като консенсусна неолибералната идея за минимизиране на преразпределителната функция на държавата – ами в същата тази държава има много хора като мен, които не искат да живеят в кочина, които очакват сигурност, образование, пътища, екология. С какво ще се плаща за всичко това, ако държавните вземания останат на сегашното ниво? Да напомняме ли, че преките данъци в най-либералната страна от развития свят, САЩ, са три пъти по-високи от българските?

Даже бате Бойко му скръцна със зъби...

Впрочем поредната екзотична идея се вписва в поредицата самонадеяни лупинги на въпросния министър: като се почне от залагането на държавния резерв в търговски банки, за което слава Богу му скръцна със зъби самият бате Бойко, мине се през изказвания за сваляне и вдигане на осигуровки, твърдения, че кризата е най-страшната в историята, после, че кризата е вече минала и тъй нататък и се стигне до закриването на синодалните старци от БАН и последвано от твърдения на премиера, че науката ни била най-свидното.

Изданията до едно време се забавляваха да печатат списъци с тези криволичения на г-н Дянковия дух, но явно и това вече омръзна. Ще ми е любопитно да науча дали има друга сериозна страна с толкова екстровертен финансов министър.

По-страшното е, че този стил на солови министерски изяви очевидно е целенасочено избран и поддържан. В какво се състои той? ГЕРБ няма партийни структури, няма последователна идеология, големият лидер и всичките му мултипликации по веригата се обръщат направо към народа, по възможност от телевизора. Съответно, от всеки министър се иска да излиза по наряд с оригинален цирков номер, който да поддържа аплодисментите.

Зайчетата изскачат едно след друго от ръкавите им

Например г-н Рашидов ни шашна с идеята за Български Лувър, после за алея на творците в Централни гробища, после - музей на тоталитарното изкуство. Злополучният Божидар Димитров опита с шантажа на Турция, от която да искаме 20 милиарда обезщетения за тракийските бежанци, но той не мина, после се захвана с мощите на Йоан Кръстител, които да напълнят легловата база на Созопол. Г-н Плевнелиев (на него иначе всички симпатизираме) опита акробатичен трик с хеликоптери, където трябваше да се разрушават незаконни палати: в крайна сметка паднаха няколко надстройки в Несебър и един остъклен балкон.

Външният министър пък подгони посланици-агенти, които по живо и по здраво продължават да седят в креслата си; министърът на труда изкова пенсионна реформа, която да изпълнява по-следващото правителство. Е, има и такива, които не правят циркови номера, като г-н Трайков, но пък какво знаем за него - все се колебае, все не взима ясна позиция. Ето ви и другата страна на проблема: явно самите ние, публиката, сме вече така форматирани, че чакаме управляващите да вадят зайчета от ръкава си.

Разбира се най-активен през цялото това време е Цветан Цветанов, който поне веднъж на месец представя нов номер. Ще качи в интернет вълнуващ арест на невинен човек, ще пусне в медиите историята за страшна конспиративна мрежа, ще разобличи доктори-убийци, ще наругае 5-те на сто подкупни съдии. Дали е най-усърден в изпълнението на режисьорската книга или самият той е измислил този стил на политическа работа ще покажат някой ден историците.

Мъчително, хаотично, по български...

Въпросът е, че тази стратегия, макар все по-слабо, още действа – явно управляващите ще я изстискат докрай. Така покори публиката навремето американският стил на телевизионно шоу (първи беше Слави Трифонов), където ударно те облъчват с един и същи водещ, една и съща интонация, една и съща блещукаща сцена - всяка вечер, до откат, докато се гледа.

Въпросните циркови номера контрастират с доста бавното движение на страната напред. Не казвам, че няма движение, а че то се извършва както винаги мъчително, хаотично, по български. Въпросът е какво ще стане, когато шоуто доскучае и хората почнат да се вглеждат в реалните резултати. В някои случаи ще видим, надявам се, стъпки в правилна посока, ще ги оценим колкото и да са малки; в случая с г-н Дянков обаче ще лъсне обидното състояние, до което неговата политика доведе България с блокирането на плащанията, шантажирането на предприятия и общини, убиването на потреблението, войната срещу държавния сектор и най-вече - противоречивите сигнали, подавани от цирковата арена.