Хъсът на Венизелос

След изборите е като преди изборите - с 96 процента единственият кандидат за председателското място на ПАСОК спечели това гласуване, но му предстои ново и по-сериозно изпитание - предсрочните парламентарни избори в Гърция още през тази година.

Изпълнен с оптимизъм, както отговаря на природата му, той обещава невъзможното: еднопартийно правителство на социалистите, чиято партия според всички допитвания е паднала до 11 процента одобрение. Същата тази партия, която е съотговорна за икономическата драма на Гърция и която даде зелена светлина за невиждания режим на икономии.

Сивият кардинал в сянка

Но Венизелос нямаше да бъде Венизелос, ако не си поставяше най-високи цели. За рекордно време произхождащият от Солун професор по право се издигна през 90-те години до върховете на своята партия, след като преди това се беше проявил като блестящ адвокат на обвинения в корупция социалистически лидер Андреас Папандреу. Като правителствен говорител, министър на правосъдието, а сетне и на културата, или просто като стоящ в полусянка сив кардинал, Венизелос се открояваше по-скоро с хъса си към властта, отколкото със солидни специални познания.

Един пример: неговият закон за национализиране на частното имущество на някогашното кралско семейство се посрещна със задоволство от левите избиратели, но доведе и до продължителни юридически усложнения - и до осъждането на Гърция от Европейския съд за правата на човека.

Венизелос се прояви и като министър на културата. Когато през 2003 година православната църква протестира против изложена в Атина картина на белгийски художник, изобразяваща пенис и кръст, министърът на бърза ръка свали произведението от изложбата и обяви, че "изкуството трябва да се съобразява със закона и преобладаващия вкус".

Харизматичен и противоречив

Оттогава се говори, че Венизелос поддържа особено тесни връзки с местната църква. Може би това бе причината, накарала го през лятото на миналата година да увери главата на Гръцката православна църква архиепископ Йероним, че заплащането на православните духовници от държавата било "задължение", което оставало в сила, естествено, и в кризисни времена. В момента това "задължение" струва на данъкоплатците 200 милиона евро годишно.

Повечето гърци са на мнение, че Венизелос е бил добър финансов министър - с оглед на почти невъзможната задача, с която се зае. Същевременно обаче той (отново) не успя да намери верния подход към инакомислещите, което е демонстрирал и друг път по други поводи. Така например когато през септември миналата година той поиска оставката на група независими финансови експерти, които прогнозираха по-висок от очаквания бюджетен дефицит, и които в крайна сметка се оказаха прави. Въпреки това нито те бяха върнати на работа, нито набедилият ги финансов министър се извини.

Автор: Я. Пападимитриу, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов