Хензел и Гретел трябва да се върнат у дома

„България направи съдбата на децата, лишени от родителска грижа, приоритет независимо от трудностите, които икономическата криза наложи в страната", се казва в писмо на Европейската комисия до министъра по европейските фондове”.

Като се зададе голям християнски празник и в медиите заплакват цигулки и виолончело, после идва редът на онази загрижена водеща, която вади оня, по-кахърен и от щрайха поглед, а така наречените обикновени хора намразват и празника и музиката. С други думи, пак е ударил часът на благотворителния кич.

”Два месеца след финала на формaта, благодарение на събраните над 1,2 млн. лева от дарения, включително и чрез sms, 24 деца от дома в Шумен вече растат в семейна среда", четем в сайта на една телевизия. Пак там научаваме, че 28-годишният Иво Ангелов моли за съдействие при издирването на биологичните си родители.

Прекършени съдби

"Първо съм бил в дом в Кърджали, после са ме преместили в Брацигово, после в Стойките, Смолянско, после в дом "Рада Киркович" в Пловдив, а накрай в "Родопския пансион", разказва Иво. „За първи път ме осиновяват на 5 години, но майка ми се разболява психично и държавата ме взема, защото тя не може да се грижи.

Когато ме върнаха в дома ми беше много мъчно, защото бях свикнал с нормалния живот навън, липсваше ми топлината на семейството, защото възпитателите в дома не могат да ти дадат същата.” Според момчето животът в домовете за изоставени деца е много тежък, а персоналът злоупотребява с помощите и даренията. И още: "Аз съм гей и това го дължа на дома".

Това не са най-лошите обвинения. В отворено писмо до водещата на „великолепното” шоу майка на дете с увреждания, превърнала се по собствените й думи „в болногледач и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България”, писа срещу благотворителните тв продукции:

”Не искаме да успеят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня.” Писмото бе тиражирано стотици пъти в интернет, където отдавна се изпуска цялата социална пара.

"Носеха закуските по леглата - те бяха възпитани и добри... "

Иво Беров

Според изстрадалата жена основната причина за многото изоставени ромски деца е „помощната” социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. „Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв. на член от семейството, колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички(...) Идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда” основно от Агенцията за социално подпомагане.”

Силни думи наистина, но още по-силни са снимките от домовете за деца с увреждания. Някои от тези масови изолатори, построени през 1956-та в затънтени места, далече от хорските очи, функционират и до днес. Отношението към децата също е връстник на Априлския пленум.

„Смъртта на 238 малчугани от домове за деца с умствени и физически увреждания в страната ще бъде подложена на цялостно разследване”, съобщава през октомври 2010 зам.-главният прокурор Галина Тонева. Случаите бяха установени при съвместни проверки на представители на прокуратурата и Българския Хелзинкски Комитет (БХК).

За 166 от тях от последните 10 години прокуратурата не е била информирана. И все пак, именно през 2010 г. от БХК констатират значително влошаване на спазването на човешките права във всички сфери, с изключение на защитата на правата на децата.

Лагер, но не пионерски

„Тезата, че системата на грижи за деца трябва да се трансформира така, че да не разчита на настаняването им в институции, а вместо това да осигурява отглеждането на всички деца в семейна среда, не подлежи на съмнение”, каза председателят на Държавната Агенция "Закрила на детето" Надя Шабани при представянето на Програмата за деинституционализация пред кметове, представители на държавата и приемни семейства.

В един дом за деца с много тежки увреждания сега са настанени от 60 до 80 деца. Домовете са понякога фатално отдалечени от всякаква болница. Многобройният им на пръв поглед пресонал работи на три смени, а съставът му не включва психолог и рехабилитатор. Доминира администрацията.

Сред децата с увреждания има такива, които биха могли да посещават училище, но отдалечеността на дома пресича тази възможност. Децата са много далече и от биологичните си родители, някои от които все пак имат желание да ги посещават.

От агенцията разказват, че до 2014 г. децата с увреждания ще бъдат настанени в малки групови домове от семеен тип. Те ще са в градски квартали, близо до подходящи услуги, до биологичните родители, ако те проявяват интерес, както и до всяко чувствително сърце, което е готово да помогне. В един дом ще живеят до 12 деца.

Сегашните кошмарни обиталища са проблем на местната администрация. Много често тя няма ресурс да ги реформира, но и не иска да се откаже от парите, които държавата отделя за тях, както и от работните места, които те осигуряват. В тая сметка въобще не слагаме далаверите по места.

По-високо качество на грижата

36 защитени жилища, 37 нови центъра за деца с увреждания, 34 нови центъра за рехабилитация. Това са необходимите услуги, които ще доведат до закриването на 24-те социални дома и 500 деца ще бъдат изведени от институциите, коментира Надя Шабани.

Що се отнася до така наречените приемни семейства, в САЩ тази социална практика отбелязва своя 100-годишен юбилей. В България системата тепърва ще се развива, ще направи своите проби-грешки в безброй съдби. Сред основните аргументи „за” е този, че един платен приемен родител получава много по-малко пари, отколкото е издръжката на детето в социалния дом.

Останалите предимства също се знаят. Това изглежда по-смислено от безразборното струпване на храна и дрехи в домовете за сираци, особено в навечерието на големите християнски празници. След като всички знаят, че освен от вафли, децата се нуждаят и от общуване, от грижи, от социални умения, от по-добро образование, от повече разбиране.

Струва си да се подпомагат и популяризират всички смислени усилия в тази област, трябва да спре „баналното зло”, което тежи на съвестта на всеки от нас - и на тези, които псуват телевизора, и на другите, които разчувствани от самите себе си, пращат благотворителни смс-и с навлажнени очи - докато трае кампанията.