Франко в хладилника

Еуженио Мерино няма никакви основания да се оплаква - той вече е продал три лимитирани копия от скулптурата, всяко от които струва 30 000 евро. Инсталацията носи заглавието "Always Franco" или "Франко завинаги". Генералисимусът е изработен в цял ръст от силикон и е поставен в голям хладилник за напитки, подобно на реклама за "Кока-Кола".

Кой преиначава историята?

От смъртта на Франко са изминали почти 40 години, но въпреки това произведения като това на Мерино се оказват способни да развълнуват нацията - едни хвалят скулптора за смелостта му, други са разгневени и ядосани.

Скулптурата на Мерино беше показана за първи път на изложението ARCO през 2012 година. След което фондация "Франсиско Франко" даде скулптора на съд - бил окарикатурил бившия държавен глава, заради което дължи обезщетение от 18 000 евро. През юли тази година съдът отхвърли жалбата, като се позова на творческата свобода.

"Тези левичари, наричащи се творци, имат един сериозен проблем - искат да преиначат историята. Искат да ни втълпят, че 40-те години управление на Франко не са били нищо друго освен време на насилие и преследване", казва вицепрезидентът на фондацията "Франсиско Франко" Хайме Алонсо. Ръководената от дъщерята на бившия диктатор организация си е поставила за цел да отдаде заслужена почит на "дейността и идеологията" му, казва Алонсо. Според него режимът на Франко не е бил нито фашистки, нито репресивен.

Двата лагера са факт и до днес

Двете страни в спора около скулптурата на Мерино са непреклонни в становищата си за подхода към франкисткото минало. Според Алонсо и фондацията "Франсиско Франко" е крайно несправедливо диктаторът да бъде представян като чудовище. Позицията на Мерино е друга: "В Испания съществува сериозен проблем. В другите държави диктаторите или са се самоубивали, или са били линчувани. Но не и тук - Франко е умрял в леглото си. И за никаква окончателна справедливост и дума не може да става".

През 2007 година премиерът-социалист Хосе Сапатеро за първи път се зае да "изчисти" проблема по законов път - с приетия закон за "морално обезщетение" на жертвите на франкисткия режим. Много от статуите на диктатора бяха премахнати, улиците, носещи неговото име, бяха прекръстени. Политическата десница определи закона като ненужно "бъркане" в миналото, а левицата заяви, че мерките са половинчати.

В много испански градове обаче и до днес има улици и площади на името на Франко, недалеч от Мадрид се извисява и един огромен негов монумент, с който правителството и обществеността отдавна се чудят какво да правят. Пред тях е сложната дилема между отдаването на заслужена почит на жертвите и опасността от конфронтация с десните политически сили. Някои историци смятат, че с времето напрежението ще намалее при положение, че броят на оцелелите от гражданската война става все по-малък, а младите испанци не отдават голямо значение на Франко. Еуженио Мерино обаче ще продължи да изследва тъмното минало на Испания. Дори с риск да си навлече неприятности. "Ще продължавам да говоря това, което мисля. Мога да кажа в какво вярвам и натискът срещу мен няма да промени нищо".