"Украинците безспорно печелят информационната война"

През 2020 г. канадската историчка и писателка Маргарет Макмилан публикува "Войната: Как ни променят конфликтите”, която оглави класациите за бестселъри. В нея Макмилан търси отговори на въпроса защо хората имат нуждата да воюват и какви са политическите, икономически и културни последици за обществото. В интервю за ДВ Макмилан споделя вижданията си за руския президент Владимир Путин и мотивацията му да обяви война на Украйна, както и за социалните медии като новото пропагандно оръжие.

ДВ: Защо войните често се започват от конкретни хора, в този случай Владимир Путин?

Маргарет Макмилан: Никога не съм била съгласна с аргумента, че биологично ни е заложено да започваме войни, защото ако просто се бием помежду си, това не е война. Побой пред някой бар - това е просто насилие, не война. Войната е организирано насилие срещу друга организирана група. Според мен хората започват войни, защото искат нещо. Причината е алчност, както се вижда и при Путин - той иска Украйна. Другата причина е страхът. Украинците воюват, защото нямат друг избор. След това се включват и идеологическите подбуди, които доста често се припокриват.

Според мен мотивацията на Путин е някакъв странен руски национализъм. Хората в миналото са воювали за религията или идеологията си. Но много често е нужен просто един човек, който да вземе решението - "да, отиваме на война”. В демократичните държави премиерът не може просто да съобщи на народа, че отиват на война. Има контрол. Американският президент не може да обяви война. Решението трябва да мине през Конгреса. А и за един лидер на демокрация би било глупаво да поведе народа си на война, ако хората не я искат.

Но в автокрация като руската, където Путин има, не бих казала съвсем пълен контрол, но контролира всички държавни институции - парламентът е просто един гумен печат на решенията му. Нищо от държавния апарат няма значение, всичко е негово решение. Вярвам, че това е войната на Путин. Както Втората световна беше войната на Хитлер.

ДВ: Какво мислите за битката на различните наративи в социалните мрежи?

Маргарет Макмилан: Винаги е имало битка на наративите. Пропагандата винаги е била много важна за войната. Ако погледнем към Древен Рим - колоните, които са издигали, ликовете на императорите, които са слагали на монетите - това са все начини да демонстрират величието на Римската империя.

Наполеон също е бил наясно с това колко е важна пропагандата. Всички картини, на които язди през Алпите или е на бойното поле, са били широко разпространени и използвани, за да засвидетелстват властта му и да сплашат враговете му.

Пропагандата е начин да се използва информацията, за да подриеш авторитета на врага, да спечелиш хората на своя страна. Тя винаги е била част от войната. Способите на пропагандата са това, което се променя с развитието на технологиите. През Първата световна война двете страни пускат листовки със самолети една над друга или ги изстрелват със снаряди. През Втората световна използват радио, за да достигнат до отсрещната страна. А сега социалните медии са се превърнали в начин да омаломощиш врага и да обединиш своите хора.

До момента мисля, че украинците безспорно печелят информационната война . Масово всички вярват на тяхната версия, дори в Русия. Много ефективно използваха например видеоклиповете на пленени войници, които се обръщат към майките си. Или фейсбук, където показваха на руските семейства, че синовете им са в безопасност. Руският наратив изглежда все по-налудничав и по-налудничав. Всички в украинското правителство са наркозависими? Русия влиза в Украйна, за да спре Киев от придобиването на ядрени оръжия? Все пак Украйна се отказа от ядрените оръжия доброволно през 90-те години. 

ДВ: Колко голямо влияние може да имат популярните личности върху поведението на воюващите държави?

Маргарет Макмилан: Много малко, докато войната е в ход. Могат да окажат влияние върху държавите, които следват политики, с които останалият свят не е съгласен. По време на апартейда в ЮАР се проведе спортен бойкот, който действително имаше влияние над южноафриканците, особено над онези, за които спортът е много важен, а това са много хора в Южна Африка. Тези, които се противопоставят публично остават с усещането, че помагат някак със своя жест. Но дали ще успеят подобни действия да накарат руските власти да преосмислят действията си? Много слабо вероятно.