Удари часът на цивилното общество – цял свят предлага помощта си на пострадалите в Азия
6 януари 2005а път да придобие ново разбиране за смисъла на нещата.
След всяко едно природно бедствие настъпва на първо време часът на управляващите. Те се надпреварват да показват съчуствие, да обещават помощи и да дават съвети. По този начин те доказват, че и в кризисни ситуации са способни да изпълняват адкватно длъжността си. Когато огромните вълни цунами заляха дългите крайбрежни ивици в Южна Азия, повечето високопоставени политици от индустриалните държави прекарваха някъде на спокойствие коледната си почивка. Постепенно те разбраха, че този път цивилното общество ги е изпреварило. Многобройни религиозни и неправителствени организации реагираха на момента. Чрез организации партньори в пострадалите региони те предоставиха на жертвите на приливните вълни храна, облекло и лекарства. Оцелелите туристи алармираха моментално роднини и приятели в далечна Европа и предизвикаха по този начин една нова вълна – вълна от дарения, съчуствие и помощ.
След това реагираха и политиците – някои по-бързо, други по-бавно. Кораби, въртолети и самолети, натоварени с помощи, се отправиха към заличените от лицето на света региони. В същото време цивилното общество не прекрати усилията си. Роднини, приятели, съседи и сдружения създадоха многобройни инициативи. По всички телевизионни програми се излъчваха предавания и информации за положението в засегнатите от вълните цунами региони. Медийното внимание накара много хора да бръкнат дълбоко в джобовете си. Най-вече германците, които до този момент са дарили рекордната сума от 200 милиона долара.
Всекидневникът “Уошингтън Пост” определи в своя статия новите енергии, завладяли населението в индустриалните държави, като един вид “непрозрачна, мъглява вълна на глобалното съчуствие”. Това всеобщо чувство е чуждо за един свят, управляван от пари и власт.
“Да придам на помощта си лице” е мотото на една частна инициатива, поставила си за цел да подпомага жертвите на приливните вълни чрез малки проекти. Много са тези, които искат да помогнат не само пасивно – чрез дарения, но и активно – чрез конкретни действия. Да се осъществи контакт с пострадалите, да им се окаже не само материална, но и морална помощ, да им се покаже, че тяхната съдба е изключително важна. Това са – ще кажат някои – наивни ценности. Те обаче обединяват хората по целия свят. Това кара някои оптимисти да се надяват, че хората ще се замислят върху въпроса за какво би трябвало в бъдеще да се използват ресурсите на планетата Земя: за защитата на властта чрез насилие или за задоволяването на елементарни човешки потребности. Удари часът на цивилното общество. Да се надяваме, че ангажиментът, любовта, усилията и хуманитарната помощ ще продължат да церят душевните и телесните рани и след като телевизионните камери се оттеглят от пострадалите региони.