Тунис, една година по-късно

На 17 декември 2010 година, когато младият продавач на зеленчуци Мохамед Буазизи се заля с бензин и се подпали в малкия средиземноморски град Сиди Бузид, никой тунизиец не можеше да си представи, че по-малко от месец по-късно диктаторът Бен Али ще избяга панически от страната. Символичният протестен акт на Буазизи предизвика верижна реакция - вълна от демонстрации, които въпреки бруталността на полицията се разрастваха все повече и постепенно обхванаха цялата страна.

"Допуснах грешки, сега вече ви разбрах", заяви на 13 януари в телевизионно обръщение самодържецът Бен Али. Но беше късно. Още на следващия ден, с два самолета, семейство Бен Али избяга от Тунис, без да забрави златото и другите скъпоценности, натрупани през годините. На 15 януари бе сформирано първото преходно правителство, което щеше да бъде последвано от много други.

През тази една година след самоизгарянето на Мохамед Буазизи Тунис направи голяма крачка напред към създаването на демократична държава. През октомври се състояха първите свободни избори, месец по-късно започна работа Конституционното събрание. Неговата задача е до една година да изработи конституционната основа за по-нататъшното развитие на страната.

Нова свобода - нови проблеми

През изминалата година обаче стана очевиден и разломът в тунизийското общество, който бе невидим докато властта се държеше от общия враг Бен Али. Изборите, на които умерената ислямистка партия "Енахда" спечели 40 процента от мандатите в Конституционното събрание, са израз на разцеплението в нерелигиозната опозиция. "Енахда спечели изборите, защото обеща на хората това, което те искат да чуят, - работа и стабилност", казва философът и специалист по исляма Юсуф Садък. Според него повечето избиратели нямат нищо общо с религиозните убеждения на партията и няма опасност от ислямизирането на Тунис.

Проблемите са огромни: трябва да се даде тласък на икономиката, да бъдат реформирани правосъдната система и полицията. Там все още работят хора на стария режим, затова преустройството на полицейските сили върви така мудно. Юсуф Садък напомня за Френската революция и казва, че сравнително дълго време зад всяка революция стои въпросителен знак: "Но аз съм оптимист. Старата система е свалена, хората не се страхуват повече да кажат открито мнението си. Това е най-важната стъпка в посока към демокрацията".