Тръмп за Идлиб: да плачем или да се смеем?

Предисторията: в рамките на една пресконференция президентът на САЩ Доналд Тръмп обясни, че за пръв път чул за Идлиб преди четири седмици - от една жена на среща с негови привърженици. Жената му обяснила, че предстои настъпление към този сирийски град, което навярно ще доведе до десетки хиляди жертви. Тогава в Туитър президентът предупредил Русия и Иран да не допускат такава човешка трагедия. И така ги бил спрял, според собствените му думи. 

"Аз съм най-великият"

Човек се чуди да се смее ли, да плаче ли, като гледа как Доналд Тръмп формира онова, което смята за свои политически действия. Сирия е едно от главните огнища на конфликти в този свят, а изходът от войната там задълго време напред ще постави своя отпечатък върху събитията в Близкия изток и върху отношенията между великите сили. Американският президент обаче научава едва преди четири седмици, че в Идлиб предстои решителната битка – и то го научава от обикновена гражданка. После прочита в един вестник подробностите (и очевидно не ги разбира съвсем), пише съобщение в Туитър и смята проблема за решен, а самия себе си - както винаги - за най-великия.

Отчайваща наивност

Дори ако оставим настрана факта, че случващото се в Идлиб е малко по-различно от интерпретацията на Тръмп, на човек пак му се изправят косите от наивността, с която този президент се отнася към комплексни международно политически проблеми. И задължително възниква въпросът: Как ли би действал, ако възникне някоя криза на живот и смърт?

За такава ситуация навярно трябва да се разчита на малкото останали „възрастни хора" в Белия дом. А още по-добре – на Господ-бог.

Николас Бусе, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main