С пълни куфари

Нито една изложба досега не се е занимавала с този обект на делничната култура - куфара. Германският национален музей в Нюрнберг отстранява този недостатък, пристъпва в нов терен и представя темата във всичките й нюанси. "История на куфара от 1750 г. до наши дни" е заглавието на обхващащата над 200 експоната изложба - това е ретроспектива на една почти 300-годишна история.

Багажни колички, седла и войнишки раници

Докато в днешното мобилно общество багажната количка от лек метал вече е незаменим реквизит за мнозина и то не само на летището, в предишни времена това не е било така. Хората не са разполагали и с днешните модерни куфари на колела, служели са си с кожена чанта с ремък, която окачвали на рамо.

В средата на 19 век чантата служела на странстващите калфи да поберат в нея инструментите си. Конниците пък прибирали принадлежностите си главно зад седлото, в завързана с връв платняна торбичка. За бельото и писмата от любимата войниците ползвали по време на поход войнишка раница. Кожено покривало предпазвало при лошо време раницата от дъжда - днешните дъждоустойчиви тъкани от изкуствени влакна не са били познати, още по-малко пък пластмасовите торбички.

От каретата до кутиите за шапки

Още през 1900 година поетът Херман Льонс странствал из своя роден край с проста раница, затваряща се с връв. Поизбелелият вече екземпляр може да се види в една от витрините на изложбата. Разбира се, който можел да си позволи това, предпочитал да пътува из страната с железницата. Яките куфари, перелините и бродираните чанти били на мода, както и възобемистите кутии за щадящо пренасяне на дамски шапки.

Въпреки теснотията в купето, пътниците предпочитали тези вещи да са им под ръка. Рекламни плакати, багажни колички и макет на чакалня със сейфове за багаж напомнят колко съществено е променила железницата отношението към пътуването и поведението на пътниците. Автомобилът и самолетът внасят още нововъведения.

Марлене и "слоновете"

Около 1800-та година обаче все още каретата е адекватното, макар и по-неудобно средство за придвижване. Срещу евентуални нападения пътниците носели в багажа си пистолети. Но и не се лишавали съвсем от лукса. Пътническото оборудване на Йохан Фридрих от Мюнстер се състояло от 170 вещи, между които и прибори за хранене, порцеланови чаши и далекоглед.

Не толкова луксозно оборудван, снабден само със старомодния куфар на баба си, се завръща през 1952 г. Томас Ман в Европа от емиграцията си в Америка. Докато Марлене Дитрих се движела с т. нар. "слонове", така казвали по онова време на свръхобемистите куфари. Естествено, тя не ги носела сама - не би и могла, защото нерядко багажът й се състоял от близо 80 чанти, за които се грижели носачите. Кратки истории като тази придават на изложбата в Нюрнберг цвят - културната история на куфара, представена задълбочено и с хумор.

Автор: Т. Зене, Б. Рачева / Редактор: Й. Йорданова