С еднопосочен билет по-надалеч от Албания

В края на 1950 година бившият граничар Исмаил Енде предприема бягство от страната и попада най-напред в Гърция. След няколко месеца в бежански лагер повечето от другарите му, избягали заедно с него, се отправят към САЩ, които са предпочитана цел на албанската имиграция от началото на 20-ти век. Исмаил обаче избира Германия, където няколко години по-късно се оженва за германка.

След бягството си години наред Исмаил не може да поддържа контакт със семейството си в Албания. Той е обявен за враг на държавата. В комунистическа Албания пътуванията в чужбина са възможни само със специално разрешение, давано на дипломати или избрани от върхушката студенти. В първите години след установяването на комунистическия режим няколко хиляди негови противници успяват да напуснат страната. Но през 1948 година режимът затваря границите на страната. По време на диктарурата на Енвер Ходжа Албания се изолира напълно от останалия свят - както от Запада, така и от бившия Източен блок.

Вятърът на промяната

През 1990 година група албанци с камион пробиват оградата на германското посолство в Тирана и подават молби за политическо убежище. Други опитват късмета си с ръждясали лодки и се отправят към Италия в търсене на по-добро бъдеще. След 1990 г. един милион албанци напускат страната - 1/4 от албанското население. Албания държи първото мяско сред бившите комунистически страни в Европа по дял от населението, което е избягало в чужбина.

По данни на албанската статистическа служба, най-желаната дестинация от  албанските имигранти през годините 1990-1995 е Италия, следвана от Германия. Федералната статистическа служба във Висбаден е регистрирала 3 298 албански преселници през 1990 година. Между 1992 и 2010 година в Германия се пристигали средногодишно по 10 до 12 хил. албанци. През 2011 г. техният брой е 10 300.

Все повече албанци следват в германски университети. Както обяснява обаче Димитер Дока от университета в Тирана, повечето от тези студенти напускат родината си по икономически причини. Това показват редица анкети в Албания и сред албанците в чужбина.

От 1991 година албанците вече не се признават за политически бежанци в Германия. Много от тях се връщат в родината си - около 1 500 годишно. Повечето албанци с право на престой в Германия обаче подават молби за получаване на германско гражданство. Това е и отличителният белег на албанската имиграция - повечето напускат родината си с цел трайно заселване в чужбина. Също както бившият граничар Исмаил. 30 години след идването си в Германия двете му деца Дрита и Хасан учат албански в университета в Бон за да се доближат до езика и културата на страната, от която навремето баща им е избягал.

Автор: П. Пани, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов