1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Сърбия в предверието на ЕС - статия от вестник “Зюддойче Цайтунг”

25 април 2005

Премиерът Кощуница отваря вратата към общността като кара предполагаеми военнопрестъпници, да се предават на трибунала в Хага

https://p.dw.com/p/At89
сръбският премиер Кощуница
сръбският премиер КощуницаСнимка: AP

В продължение на дълги години, Воислав Кощуница се съпротивляваше срещу това, на трибунала в Хага да се предават сръбски граждани, издирвани за военни престъпления. Сега обаче, той е този, който от октомври 2004 година насам успя да придума цяла дузина издирвани от международния трибунал, “доброволно “ да се предадат. По този начин Кощуница подсигури на Сърбия и Черна Гора влизането в предверието на ЕС.След като в понеделник се реши започването на преговори за сключването на споразумение за асоцииране към общността, като кулминация на всичко досега – и бившият шеф на армията Небоиша Павкович се отправя на път за Хага. Сръбският премиер Кощуница, който с изборната си победа над Милошевич през 2000-та година подтикна процеса на свалянето на бившия белградски диктатор от власт , в момента преживява втори политически триумф като човек, откриващ пътя на страната си към ЕС. На главната обвинителка на трибунала в Хага Карла дел Понте и е все едно, доколко “доброволно” са се предали 14-имата обвинени, предадени до момента от Сърбия и Босненската сръбска република на трибунала. В Белград се спекулира, дали освен помощта за семействата и за съдебната им защита пред трибунала, в играта не са били включени и някои още по-красноречиви аргументи за натиск като например “паричния.” На Дел Понте в момента и “липсват” още само деветима сърби .Тя очаква, двамата главни обвиняеми – бившият водач на босненските сърби Радован Караджич и шефът на армията Ратко Младич да и бъдат предадени още преди да се навършат десет години от клането в Сребреница – през юли. Според обвинителния акт от Хага Павкович носи отговорност заедно със Слободан Милошевич за това, че през 1999 година 800 000 косовски албанци са подложени на гонения, а стотици от тях са убити. Комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен би желал да започне разговорите за сключване на договор по асоциирането към общността със Сърбия на петата годишнина от падането на Милошевич от власт. Хърватия – като кандидатка за членство в ЕС – е значително по-напред. Все пак правителството на Санадер беше наказано през март за това, че показва прекалено малко усърдие в издирването и задържането на последния хърватски обвиняем пред трибунала генерал Анте Готовина. Затова ЕС отложи започването на преговори по присъединяване с Хърватия. Зад тази спирачна маневра обаче може би се крие и позадрямалого желание на европейците за по-нататъшни разширяванеия. След шестгодишен протекторат на ООН в Косово, западните правителства изведнъж се разбързаха: С помощта на европейска перспектива за целия Западен Балкан те очевидно искат да уредят накяк си въпроса за самостоятелността на бившата сръбска провинция Косово. В замяна на това те очакват от сърбите готовност да се откажат от вече загубената територия. Твърде неприкрито на Белград беше заявено, че едно “конструктивно поведение” по въпроса може да бъде възнаградено с ускорено сближаване към ЕС и произтичащите от това финансови изгоди.