Румъния: какво се крие под лъскавата опаковка?

На много места в Букурещ се долавя нещичко от онази урбанистична лекота, с която беше известен градът през 30-те години. Само че излъсканите ретрофасади и особено остъклените небостъргачи подвеждат: трансформацията на Румъния далеч не протече и не протича така гладко.

Посткомунистическите елити, които дойдоха на власт след разстрела на "кондукатора" Чаушеску, Йон Илиеску и неговият Фронт за национално спасение всъщност не бяха заинтересовани от истинска демократизация. Илиеску, който с няколкогодишно прекъсване бе президент на Румъния до 2004, беше регентът на една "симулирана демокрация".

Възход с препятствия

През новия век страната ускори хода в посока на Запад. Нулевите години не станаха все пак десетилетието на румънския национализъм. Дясноекстремисткият политик Вадим Тудор и неговата партия Велика Румъния днес са периферно явление в политическия живот.

Започна "нормализация по румънски". През 2007 Румъния и южната й съседка България се присъединиха към ЕС. Това не беше присъединяване ръка за ръка: преди това елитите на двете балкански страни се обвиняваха взаимно, че всеки от тях пречи на другата страна. Междувременно отношенията се нормализираха, за което свидетелстват и многобройните румънски туристи по българските плажове.

Четири години след влизането си в ЕС Румъния не може да се похвали, че е станала отличник. Най-вече правосъдната система и ширещата се корупция са постоянен обект на критика от Брюксел. Настъпиха обаче промени в политиката: от 2004 страната е член на НАТО, надява се на присъединяване към Шенгенското пространство, а през 2015 планира да въведе еврото.

На дневен ред са икономиите

Глобалната криза се оказа неочаквано тежък удар за амбициите на Букурещ. Сега правителството се опитва да внесе ред в държавния бюджет със строги мерки за икономии, съкращаване на работни места и на заплатите на държавните служители. "Ние трябва да прочистим системата от некомпетентността", заяви президентът Бъсеску. Много румънци са съгласни с него по тази точка, но не и със строгите икономии. А това си личи съвсем ясно: в момента рейтингът на кабинета и лично на президента е на дъното.

Догодина предстоят общински и парламентарни избори. Социалдемократите и националлибералите образуваха опозиционен съюз и се надяват да сменят правителството. Шансовете им не са никак лоши.