BKA Studie Terrorsmus

Дали някой ще стане екстремист или терорист, не е пряко свързано с личностните му качества - това е баналната истина. Човек не се ражда като десен радикал, ляв екстремист или ислямист. Нов обаче е изводът, че в процеса на радикализация на политически мотивираните извършители идеологията първоначално играе маргинална роля. Именно до това заключение стигат изследователите от Федералната криминална служба във Висбаден.

"Съгласно заключенията на нашето проучване, бихме потвърдили, че съществен задвижващ фактор за радикализацията е социалната сфера, в която израства личността. Идеологиите, които са нещо като надстройка, не представляват решаваща мотивация.", казва Уве Кемезийс, ръководител на научно-изследователската служба на ФКС по тероризъм и екстремизъм. В рамките на проучването, наречено "Гледната точка на другите", са анкетирани 30 лица, осъдени за политически мотивирано насилие от ляво, дясно и ислямистко-екстремистката сцена, както и 9 симпатизанти. Проучени са били индивидуалните им биографии, пътя, който ги е отвел до тероризма. Оказва се, че важна роля играе семейството.

"Разбитият дом"

Изследователите изхождат от тезата, че лицата са прекарали по-дълго време в много дисфункционални семейни структури, в т.н. "ситуация на разбития дом". Т.е. някой е израстнал само с майка или само с баща, за по-дълго време е бил в пансион или у роднини... Т.е. семейните структури са били извънредно натоварващи. А както е споделил един от анкетираните: екстремистката среда, групировката, е заместител на семейството.

Тази констатация се препокрива и с неотдавна публикуваните резултати от проучване на Шел. В него германски младежи окачествяват като двете най-важни ценности приятелите и семейството. От факта, че социалните и особено семейните връзки играят решаваща роля за радикализирането, за изследователите произтича и друга една изненадваща констатация: че в повечето случаи зависи от чистата случайност, кой към какъв екстремизъм може да се ориентира.

"Бихме могли да издигнем малко пресилената теза, че ако един ляв екстремист от хамбургския пристанищен квартал беше израстнал в малка източно-германска община, щеше да стане десен екстремист. И обратното", казва Уве Кемезийс от ФКС.

Екстремизмът като социална опция

Изследователите от ФКС установяват и едно явление, наблюдавано още при терористите от "Фракция Червена армия": всяко следващо поколение е все по-слабо идеологически мотивирано и търси опора все повече в определени социални кръгове.

Според експертите идеологиите играят роля за движенията и по-големите групировки, а около идеологиите впоследствие се оформят средите, които са привлекателни за определени личности. Но защо те привличат именно тези индивиди? По-малко заради идеологията и повече заради социалните опции, които предоставят тези групи като чувството за принадлежност, забавление, напрежение и т.н.

Макар и Федералната криминална служба да констатира намаляване на екстремистки мотивираните насилствени действия, превантивната дейност остава важно предизвикателство за обществото. И в това отношение проучването "Гледната точка на другите" си поставя за цел да въведе корекции.

"Възможен извод е без съмнение, че при превенцията на екстремизма и тероризма не трябва да се фокусираме върху специфични видове екстремизъм, т.е. ляв, десен или ислямистки. По-скоро трябва да се помисли за общи модели на превантивната дейност.", убеден е Уве Кемезийс.