Пушеща България

Ще остане ли България на опашката на ЕС и този път, пита Елена Никлева в гледната си точка:

Не, българите не са на опашката на ЕС, напротив – те водят, само че по тютюнопушене. След друга южноевропейска държава – Гърция, България заема второто място с близо 40 процента пушачи от общото си население. За сравнение – пушачи са 22% от американците, 25 процента от шведите и 28 на сто от британците.

Навсякъде гасят цигарата, за разлика от България...

Испания бе последната европейска членка, която забрани пушенето в ресторанти и барове от началото на тази година, а пионерът – Ирландия сложи началото още преди 7 години. Противно на твърденията в България, че заведенията ще фалират, ако пушенето се забрани, ирландският пъб оцеля през годините. И заведенията във Великобритания преживяха забраната за тютюнопушене, и баровете и ресторантите в Ню Йорк. В Италия, Холандия, Франция не се пуши в затворените помещения на ресторантите. Пушенето се допуска само на тераси и маси по тротоарите навън.

През миналата година резултатът от референдум в Бавария изненада всички, които твърдяха, че свободата да се пуши неограничено е част от културата на бирариите: мнозинството баварци гласуваха за забрана на пушенето и така показаха, че не чакат някой отвън да им наложи една полезна забрана и че най-добрата регулация е саморегулацията. Впрочем, всички сондажи в ЕС показват безспорно, че мнозинството европейци са против пушенето на обществени места.

В България всичко става бавно и се отлага за последния момент. Тютюневото лоби, ресторантьорското лоби, популистки ходове и предизборни сметки – всичко това е по-важно от здравето на хората, от здравето на децата. Малко ли са 3 години – глътката “тютюнев” въздух, която се дава на ресторантите? Някои изчислил ли е какви вреди ще нанесе пушенето за 3 години – включително и на обслужващия персонал? Пасивни пушачи са не само семействата с деца, влезли в едно заведение, за да се нахранят. Пасивни пушачи са бармани и сервитьори, изложени на тютюнев дим по 8 часа на ден.

Че пасивното пушене, също както и “активното”, предизвиква рак, се знае от десетилетия. Пасивното пушене води до астма при децата и може да е причина за внезапната детска смърт при бебетата. В държава с безразборно повсеместно пушене някой дава ли си сметка на какво количество тютюнев дим са изложени българските деца? Премиерът е забелязал опушените хижи на Витоша, където уж се ходи за здраве, а още на колко места деца гълтат тютюнев дим – във фоайета, сладкарници, кафенета?

Съединените щати първи забраниха пушенето на работното място и на обществени места. Това стана, след като заболели от рак непушачи, дишали дима на своите колеги, осъдиха работодателите си на обезщетения за милиони долари. Днес е трудно въобще да помиришете тютюнев дим в Америка, ограничения има дори на открити места, немислимо е съседът ви да пуши на стълбището, да не говорим, че дори има жилищни сгради, където изискването да си непушач е предпоставка за наемане или закупуване на жилище.

Поредната стъпка назад

В България всичко носи металния привкус на принудата, сякаш страната е в някакъв перманентен инфантилизъм и не може сама да избере доброто. Трябва някой отвън, от ЕС да спре пушенето, българите не могат сами да изберат този здравен и културен стандарт. Една от причините е пасивността – пасивността не само на пасивните пушачи.

Неизвестно защо тъкмо при демокрацията в България има някакъв свян по отношение на думата “права”, сякаш това е мръсна дума, която бива избягвана: правото на майките да изискват децата им да не бъдат излагани на пасивно пушене, правото на хората на здравословна среда.

Забраните за пушене на обществени места не само щадят непушачите, но постепенно водят и до намаляване на броя на пушачите. И едното, и другото е изключително важно за България. Само че тя отново го отложи, което за пореден път ни демонстрира защо едни държави са напредващи, а други – изоставащи.