Провокации в Полша: Меркел редом с Хитлер и Гьобелс

Сградата се намира на улица, недалеч от центъра на полската столица, където през октомври 1943 г. нацистките окупатори извършват първата публична екзекуция във Варшава. Сега по сградата се виждат плакати с лицата на Адолф Хитлер и Йозеф Гьобелс, заедно с тези на Франк-Валтер Щайнмайер, Ангела Меркел, Хелмут Кол и Конрад Аденауер. И всичко това - изпъстрено със снимки на ликуващи нацисти и знамена с пречупен кръст.

А под фотографията на сегашния германски посланик във Варшава Арнд Фрайтаг фон Лорингхофен има призив на английски език, приканващ Германия да плати репарации на Полша за престъпленията по време на Втората световна война.

За други плакати са използвани снимки на концлагери, на голи затворници и кадри от екзекуции, а до тях отново е сложена снимка на германския посланик в Полша. На същото място преди време беше показан друг плакат с надпис: „Репарациите носят свобода“ – очевиден намек за известния надпис на входа на концентрационния лагер Аушвиц.

С логото на Министерството на културата

Акцията с плакатите се проведе непосредствено преди първото посещение на новата германска външна министърка Аналена Бербок във Варшава. На фона на доста провокативното им послание е доста странно, че те носят логото на полското културно министерство. Министерството обаче отрича да е финансирало акцията. Логото му се обяснява с това, че акцията е финансирана със средства от полския Институт за национална памет, който е на подчинение на Министерството на културата.

Политическото ръководство на Полша често прибягва до подобни провокации. Лидерът на управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС) Ярослав Качински, според полски медии, бил заявил следното: “Германия сложи картите на масата – цели създаването на Четвърти райх. Ние няма да го допуснем“.

Поводът за това изказване бе коментиран и от Марек Аст, депутат на управляващата ПиС така: „Германците в момента дори не крият, че искат да развиват Европа като федерална държава, предполагам, под германско ръководство. Ние не сме съгласни с подобно нещо“. А бившият посланик на Полша в Берлин Анджей Бирт каза пред ДВ, че думите на Качински за Четвъртия райх са „съзнателна обида, изречена от човек, който познава света само от книгите и телевизията, и който изглежда обича състезанията по езда на бикове“. Философията на Качински гласи „Разделяй и владей“, допълва Бирт.

На какво може да се дължи тази негативна нагласа на Качински спрямо Германия, той не знае. Възможно е зад това да стоят личните му спомени от почти напълно разрушената Варшава след войната или разкази на неговите родители за Варшавското въстание. Във всеки случай историческият опит на Полша често е повод за подобни изказвания. Така например неотдавна представител на „ПиС“ използва словосъчетанието „Брюкселска окупация“, като под „Брюксел“ всъщност имаше предвид Германия.

Антигерманска реторика по телевизията

Проправителствената телевизия TVP също обича да напада Германия: почти не минава нейна новинарска емисия без присмех и нападки срещу германците, представяни като арогантни и завистливи хора, които не помнят историята. Тази антигерманска реторика оставя следи: според съвместно изследване на германски и полски институции, наречено „Германско-полски барометър“, симпатиите на поляците към Германия  са спаднали през последните четири години от 53 на 42 процента.

Шефът на „ПиС“ Качински определя като „опасна“ идеята за федерална Европа не за друго, а защото идвала тъкмо от Германия.Търпението, което Берлин проявяваше спрямо Полша при управлението на канцлерката Ангела Меркел, бързо може да се изчерпа при новото правителство на страната, смята политическият коментатор от интернет портала Onet Славомир Сираковски. Той припомня и това, че в новото германско правителство вече няма източногерманци на прекалено отговорни позиции, т.е. от страна на Берлин няма как да се очакват особени прояви на търпение и разбиране.

Това важи най-вече за новия първи дипломат на Германия Аналена Бербок, която е родена в западните провинции на Германия, при това повече от 40 години след началото на войната (1980 година). В същото време тя демонстрира критично отношение към Русия, например по въпроса за газопровода „Северен поток-2“. А това се посреща с одобрение и в самата Полша. Затова сравнението на Бербок с Хитлер или Гьобелс е повече от абсурдно.