Преглед на някои германски седмичници: бумът в китайската икономика и двуякото отношение на Турция към Ирак

Седмичникът "Райнишер меркур" излизе с притурка, посветена на икономическото, политическо и кулутурно развитие на Китай. Поводът е четвъртата подред визита на канцлера Шрьодер в тази страна и големият интерес на германския бизнес към нея. Ще ви представим накратко статия под заглавие "Високи технологии и бедняшки заплати". В нея четем: Нищо вече не изглежда невъзможно: автомобилен парад на Ферари на пекинския площад Тянънмън, конкурс за мис Свят на тропическия остров Хайнан, конференции, посветени на бъдещето в Шанхай: нито една страна не е така привлекателна в момента, както Китай. Според официалните данни тази година икономиката ще отбележи приръст от 8,5%, цифра, за която правителствените ръковоидтели на други дъжрави не смеят и да си мечтаят. Никой друг регион не привлича така силно инвестиции от цял свят както Китай. От началото на годината в икономиката му се вляха 43,6 милиарда долара американски инвестиции, с шест процента повече от 2002-ра. Очакава се до края на 2003-та те да нарастнат до 60 милиарда долара. 25 години след обявената от патриарха на комунстическата пратия Дън Сяо Пин реформа и отваряне на страната, което предизвика появата на първите частни фабрики, Китай се превърна в новия значим фактор в световната икономика. И макра че измерен спрямо брутния си социален продукт Китай заема едва четири процента от световната икономика, китайските политици и бизнесмени са ухажвани навсякъде, а групата на най-развитите индустриални държави покани тази година китайския президент на специална среща. Не е чудно тогава, че китайският дракон буди и почуда, и страх едновременно или както констатира наскоро пекинският Народен вестник: навън страната предизвиква смесица от любов и омраза. Междувременно словосъчетанието "работилница на света" стана нарицателно за Китай. Никоя друга държава в света не изнася толкова много текстилна продукция както Китай. 20% от тениските, ризите или панталоните, продавани в света са изработени в Китай. Според световната банка до 2010-та година цифрата аще се увеличи на 50%. 250 милиона китайци използват днес мобилни телефони, в по-голямата си част родно производство. Икономическото оживление се дължи на неизчерпаемия резерв на работната ръка, произвеждаща понякога на възможно най-ниски цени. Освен това китайските работници не могат да се отбраняват, когато не получат възнаграждението си, тъй като в страната независимите синдикати са забранени. Едва наскоро в Пекин стана известно проучване, според което в момента работещи в строителния бранш, ресторантьорството и фабриките не са получили заплатите си в общ размер от десет милиарда евро. Междувременно китайски и международни експерти предупреждават за опасността, която крият сенчесттите страни на икономическия бум. Сред огромните проблеми, пред които е изправено ръководството на китайската комунистическа партия са например лавинорастващата корупция и четирите големи държавни банки, които са на практика пред фалит, защото са били принудени да помпят съсипани държавни предприятия с милиарди долари, без да имат шанс, да си получат парите обратно. В момента ръстът на безработицата в Китай е много висок и само, ако икономическият бум продължи и през идните години, в страната могат да се създадат достатъчно нови работни места, така че да се избегне общественото напрежение. Ето защо опасност за света представлява не бумът на китайската икономика, а евентуалното му прекратяване, пише близкият до църковно-консервативните среди седмичник "Райнишер меркур". От ляволибералния "Фрайтаг" ще ви запознаем накратко с коментар, посветен на двуякото отношение на Турция към иракския конфликт. В коментара четем: Управляващата от една година насам в Анкара ислямска партия на справедливостта и развитието не се уморява да лавира, когато трябва да отговори на въпроса, дали е готова, ако се наложи да поеме военен ангажимент в Ирак. Подобна алтернатива не се изключва напълно.Точно обратното: през 2003-та година разполагането на турски войски в Ирак се провали на два пъти, но не защото управляващите ислямисти изгубиха изведнъж куража си, а защото бяха принудени да отстъпят под натиска на политическите обстоятелства в и извън страната. Преувеличено би било да говорим за латентно желание за мъст или пък завоевателни амбиции на Турция спрямо населения с кюрди Северен Ирак. В същото време обаче точно по този въпрос през последните месеци правителството на Ердоган действаше не последователно и суверенно, а увъртайки и заобикаляйки конкретните отговори. От погледа ни едва ли можеше да убегне похотливостта, с която водената от националистически мотиви регионална сила Турция гледа на излезлия от равновесие Ирак. Затова и Анкара не можеше да остане бездействена. Само че при тези обстоятелства ЕС би трябвало да се запита, дали наистина иска да започне преговори за членство с тази страна, пише седмичникът Фрайтаг.