Позор за тайните служби!

Дейността на тайните служби е винаги на границата на допустимото. Условието е тази граница да не бъде прекрачвана. Определянето й е доста щекотливо начинание, ако в него участват страни, с които Западът е принуден да контактува - макар че става дума за държави, чиято конституция търпи критики, чиято опозиция е потискана, арестувана и убивана. Излязлото сега на бял свят сътрудничество на американските и британските тайни служби с режима на Кадафи прекрачва значително тази граница.

Грешката на разузнавачите

Диктатури като тази на потъналия в нелегалност Кадафи наричат много бързо представителите на опозицията терористи. Съответно е и отношението към тях. И ако наистина западните тайни служби са предавали на либийския диктатор точно такива представители на опозицията, то тогава оправдание за тези разузнавачи няма.

Най-яркият пример в това отношение е Абдел Хаким Белхадж. Днес той е на страната на бунтовниците, които искат да изградят една нова Либия. Белхадж е прекарал дълги години в затвора - естествено без съд и присъда. Преди това се е укривал в чужбина. Екстрадирането му в Либия станало след арест, извършен от британските тайни служби. С други думи, навремето Лондон е предавал на режима на Кадафи хора, които днес подкрепя в борбата им срещу либийския диктатор.

Кой е вършил услуги на диктатора?

Една държава, в основата на която са залегнали висши демократични ценности, няма право да се превръща в съюзник на диктатори, дори да има основания да е в добри отношения с тях. Подобно тясно сътрудничество между тайните служби не може да бъде оправдано и с готовността на либийския режим да предоставя на западните демокрации търсена от тях информация.

Впрочем, това не е първият случай, в който западни държави подкрепят авторитарен апарат, в чието унищожаване по-късно участват. В случая с Либия обаче става дума за свръхважни за опозицията фигури, които са били предавани на Кадафи от британските тайни служби и ЦРУ. Така че границата на допустимото е безспорно прекрачена.